Сара Шепард - Мис Съвършенство

Ариа заби поглед в касовата бележка от близкия супермаркет, която се въргаляше на пода.

— Събрах ти багажа — продължи Шон, без дори да изчака отговора й. — Оставил съм го до портата на двора. Няма начин повече да стъпиш в моя дом.

— Но… Шон… — каза Ариа със слаб гласец. — Къде ще отида?

— Това не е мой проблем — рязко отсече той и тръгна бързо към изхода.

Ариа се почувства ужасно замаяна. През отворената врата виждаше как ченгетата отвеждат Езра по градинската пътечка и го вкарват в една полицейска кола. След като затръшнаха вратата, Езра обърна глава към сградата. Погледна Ариа, после Шон, после отново нея. На лицето му бе изписано отчаяние.

В главата на Ариа светна крушка. Тя последва Шон до градинската порта и го хвана за ръката.

— Ти си се обадил на полицията, нали?

Шон скръсти ръце и отмести поглед. Тя се почувства замаяна и нещастна, и протегна ръце, за да се хване за ръждясалата порта.

— Веднага, щом получих това. — Шон измъкна телефона си и го приближи към лицето на Ариа. На екрана имаше снимка на Ариа и Езра, които се целуваха в неговия кабинет. Шон натисна бутона за превъртане. Появи се друга снимка на тяхната целувка, но от друг ъгъл. — Реших, че трябва да уведомя властите за това, че един учител е с една от ученичките си. — Устните му се свиха при произнасянето на думата ученичка, сякаш тя му бе безкрайно отвратителна. — И то на училищен терен — добави той.

— Не исках да те нараня — прошепна Ариа. След това забеляза съобщението, което придружаваше последната снимка. Сърцето и почти спря.

Скъпи Шон, мисля, че една твоя приятелка трябва да обясни доста неща.

— И здраво се бяха награбили — Емили отпи една голяма глътка от чашата със сангрия, която Мая беше донесла от бара в планетариума. — През цялото време аз да се притеснявам, че ще ме променят, а се оказва, че цялата работа е фалшива! Настойницата ми се върна при приятелката си и край!

Мая я погледна налудничаво и я смушка в ребрата.

— Ама ти наистина ли си мислеше, че ще те променят?

Емили се облегна назад.

— Изглежда съм била голяма глупачка, нали?

— Да — усмихна се Мая. — Но аз съм много щастлива, че нищо не се получи.

Около час по-рано Бека и Уенди оставиха Емили на купона на Мона и тя бе хукнала из залите да търси Мая, ужасена, че вече може да си е тръгнала — или още по-лошо, че може да е с някой друг. Откри я да седи съвсем сама до кабинката на диджея, облечена с рокля на черно-бели райета и кожени ботуши „Мери Джейн“. Беше прибрала косата си с бели шноли във формата на пеперуди.

Двете избягаха навън на малката полянка в градината на планетариума. През прозорците можеха да виждат купонджиите, които вилнееха из двуетажната сграда, без да чуват нищо. Градината бе пълна с кичести дървета, телескопи и храсти, подстригани във формата на планети. Няколко от гостите бяха излезли отвън, седяха в другия край на верандата, пушеха и се смееха. Една двойка се беше скрила и сянката на гигантския храст във формата на Сатурн, но Емили и Мая се бяха усамотили в доста отдалечено ъгълче. Те не се целуваха, а просто седяха там и се взираха в небето. Беше почти полунощ, обичайния вечерен час за Емили, но тя се беше обадила на майка си, за да й каже, че ще прекара нощта у Бека. Тя се бе съгласила да подкрепи историята й, ако се наложеше.

— Виж — каза Емили и посочи към звездите. — Онзи звезден куп ей там, не ти ли се струва, че ако ги свържеш с линии, ще образуват буквата Е?

— Къде? — наведе се Мая.

Емили насочи брадичката й в правилната посока.

— А до тях има едни други, които образуват буквата М. — Тя се усмихна в мрака. — Е и М. Емили и Мая. Това е знак.

— Ти и твоите знаци — въздъхна Мая.

За миг двете замълчаха, наслаждавайки се на тишината.

— Страшно ти се бях ядосала — меко каза Мая. — Да скъсаш с мен по този начин. Дори да откажеш да ме погледнеш в оранжерията.

Емили стисна ръката й и се загледа в съзвездията. На хиляди километри над главите им премина мъничък самолет.

— Съжалявам — каза тя. — Знам, че не постъпих правилно.

Мая се загледа в Емили. Светлината озаряваше челото, бузите и носа й. Тя бе по-красива от всякога.

— Мога ли да поддържа ръката ти? — прошепна Мая.

Емили погледна към грубите си ръце. С тях бе държала моливи, четки за рисуване и тебешир. Беше захващала стартовото блокче преди състезание. Бе държала балон при завръщането на отбора след състезанието миналата година. Бе държала ръката на бившето си гадже Бен… бе държала дори ръката на Мая, но й се струваше, че този път беше истинско.