Сара Шепард - Мис Съвършенство

— Естествено — каза Езра. — Разбирам.

Те седяха и се гледаха. Ариа можеше хиляди пъти да се протегне, да свали очилата му и да го целуне.

— Мисля, че е време да си тръгвам — каза най-накрая тя.

— Добре — отговори Езра, без да сваля очи от нея. Но когато тя стана от дивана и се опита да си обуе обувките, той я хвана за тениската. Въпреки че искаше да си тръгне, тя просто… не можеше.

— Ела при мен — прошепна Езра и Ариа политна към него. Езра протегна ръце и я хвана.

Събота вечер, малко преди осем часа, Спенсър лежеше по гръб на леглото си и гледаше как вентилатора на тавана, който имаше формата на палмови листа, бавно се върти. Той струваше повече от една прилична кола, но Спенсър бе умолявала майка си да й го купи, защото той беше съвсем същият като онзи в бунгалото й в Ямайка, където бяха отишли на почивка. Но сега той твърде много й напомняше за… Спенсър на тринайсет.

Тя стана от леглото и пъхна крака в черните си обувки Шанел без пети. Знаеше, че трябва да се вземе в ръце и да покаже малко ентусиазъм за партито на Мона. И миналата година трябваше да го направи, но все пак тогава животът й беше съвсем различен. Цял ден й се бяха привиждали странни неща — караницата с Али пред хамбара, мърдането на устните й, без Спенсър да може да чуе каквото й да било, щракването. Сякаш споменът, който бе потискан през всичките тези години, най-после искаше да излезе наяве.

Тя си сложи още червило, изпъна роклята си с кимоно-ръкав и тръгна да слиза по стълбите. Когато стигна до кухнята, тя с изненада видя, че майка й, баща й и Мелиса седят около масата, пред празна дъска за „Скрабъл“ 8 8 Игра, при която трябва да се съставят думи от отделни букви. — Б.пр. Двете кучета се бяха сгушили в краката им. Баща й не бе облечен със стандартната си униформа, нито носеше сако или колоездачния си екип, а беше с тениска и дънки. Майка й носеше панталоните си за йога. Стаята миришеше на прегоряло мляко и кафе еспресо.

— Здрасти. — Спенсър не можа да се сети кога за последно бе видяла родителите си вкъщи в събота вечер. Те обичаха да се показват — дали на откриването на някой нов ресторант или на опера, или на някое от партитата, които партньорите на баща й във фирмата редовно организираха.

— Спенсър! Ето те най-после! — извика госпожа Хейстингс. — Познай какво получихме току-що.

Тя й подаде с размах една разпечатка, която досега бе крила зад гърба си. Най-отгоре се виждаше логото на „Филаделфия сентинъл“, отпечатано с готически шрифт. Под него бе заглавието: „Отдръпни се, Тръмп! Идва Спенсър Хейстингс!“ Спенсър се вгледа в снимката си, на която седеше на бюрото на баща си. Сивият костюм на Калвин Клайн и малинената копринена риза се оказаха добър избор.

— Джордана току-що ни изпрати линка — изчурулика майка й. — Първата страница за неделния брой няма да е готова до утре сутринта, разбира се, но материалът за теб вече е в интернет.

— Леле — каза Спенсър с треперлив глас. Погледът й бе твърде разфокусиран, за да може да прочете материала. Значи това наистина се случваше. Докъде щеше да стигне всичко? Ами ако наистина спечели?

— Смятаме да отворим бутилка шампанско и да го отпразнуваме — каза господин Хейстингс. — Ти също можеш да пийнеш малко, Спенсър. Нали все пак имаме специален случай.

— Играе ли ти се Скрабъл? — попита госпожа Хейстингс.

— Мамо, тя вече се е облякла за партито — заяви Мелиса. — Едва ли иска да седи тук, да пие шампанско и да играе Скрабъл.

— Глупости — каза госпожа Хейстингс. — Още няма осем часа. Партитата не започват толкова рано, нали?

Спенсър се почувства като в капан. Всички се бяха втренчили в нея.

— Ами… сигурно не — каза тя.

Дръпна си един стол, седна и си събу обувките. Баща й измъкна една бутилка „Моет Шандон“ от хладилника, отвори го и извади четири кристални чаши от шкафа. За себе си, госпожа Спенсър и Мелиса наля по една пълна чаша, а за Спенсър до половината. Мелиса сложи една плочка с букви пред себе си.

Спенсър бръкна в кадифената торбичка и си избра букви. След това бръкна баща й. Спенсър беше много изненадана, че той знае правилата — никога преди не го беше виждала да играе някаква игра, дори и през почивките.

— Кога ще се разбере окончателното решение на съдиите? — попита той, като отпи една глътка от шампанското.

Спенсър сви рамене.

— Не знам. — Тя погледна към Мелиса, която й върна една от своите неразгадаеми усмивки. Спенсър не беше разговаряла с нея от предишната вечер в джакузито и се чувстваше доста странно в присъствието на сестра си. Дори малко се притесняваше.