Сара Шепард - Убиец

„Стори ми се, че двамата се карат, но бяха твърде далеч от мен, за да съм сигурен. Реших, че Али няма да дойде, което може би беше добре, защото бях доста замаян. След като тя изчезна, дори не ми мина през ума, че човекът, с когото се караше, може да я е наранил — затова първоначално не казах нищо. Когато бяхме заедно, тя често споменаваше, че иска да избяга, и затова реших, че точно това е направила“.

Спенсър погледна озадачено останалите.

— Али никога не е споменавала, че иска да избяга, нали?

— Аз споменах няколко пъти, че искам да избягам от строгото ми семейство — прошепна Емили. — Али каза, че ще дойде с мен. Мислех си, че го казва от състрадание… но може би не е било така.

Прозорчето отново примигна.

„Но след като ме арестуваха, много неща ми се изясниха. Разбрах кой е бил в гората… и защо. Те бяха дошли за мен, не за нея. Бяха разбрали какво става и искаха да ме наранят. Но първо се докопаха до нея. Не знам какво се е случило. Не знам дали е било нещастен случай, но съм сигурен, че те са виновни. И оттогава си мълчат за това“.

Зрението на Спенсър се замъгли. Сети се за предишната нощ и фигурата в гората, която ровеше в пръстта. Може би там имаше нещо, някакво доказателство.

„ Кои са те ? — написа Спенсър. — Кой го е направил ?“. Тя подозираше, че знае какъв ще е отговорът на Иън, но просто искаше да бъде сигурна.

„ Не ви ли се струва странно, че той постъпи в полицията ? — отвърна Иън, пренебрегвайки въпроса на Спенсър. — Той беше човекът, от когото най-малко можеше да се очаква. Но вината е странно нещо. Сигурно е искал да измие вината за случилото се онази нощ по всички възможни начини. И двамата имаха солидно алиби. Трябваше да бъдат в къщата край Поконос. И никой не знаеше, че всъщност са останали в Роузууд. Затова изобщо не ги разпитаха. А те не бяха там “.

Хана покри лицето си с ръце.

— Къщата край Поконос. Стикерът на Уайлдън.

— А Джейсън имаше разрешение да ходи сам там — прошепна Спенсър.

Тя се обърна към клавиатурата.

„Кажи ми кои са. Кажи имената им“.

„ Може да пострадаш — отвърна Иън. — И без това вече казах твърде много. Те ще разберат, че знаеш. Може би вече са разбрали. Няма да се спрат пред нищо, за да запазят тайната си “.

„ КАЖИ МИ !“ — написа тя.

Курсорът примигна. Най-накрая се чу едно силно пук и новото съобщение пристигна.

„ Джейсън Дилорентис — беше написал Иън. — И Дарън Уайлдън “.

Спенсър притисна длан към студеното си и мокро чело. Изведнъж в главата й като че ли се отвори сейф. Тя си спомни снимката, която баща й беше включил в скрийнсейвъра на компютъра си. На нея бяха всички те в къщата на семейство Дилорентис в Поконос. Косата на Джейсън падаше върху раменете му, дълга като на момиче. Тя погледна Емили и Хана.

— Тогава косата на Джейсън беше дълга, помните ли? Значи, ако Иън е видял двама души с дълги руси коси…

— Може да е бил той — прошепна Емили. — И Али.

Спенсър затвори очи. Това съвпадаше със спомена й от онази нощ. След като се скара с Али и я бутна, Али изтича по пътеката. Спенсър огледа двора и я видя да говори с някого. Напълно естествено предположи, че това е Иън — толкова много знаци сочеха към него. Но когато присви очи и се замисли, картината започна да се променя. Човекът вече нямаше изсечените скули и късата, къдрава коса на Иън. Той беше рус, с дълга коса и много по-деликатни черти. Прегърна Али интимно, но и покровителствено, както би направил един брат, а не приятел.

Как ли се е случило всичко? Било ли е нещастен случай? Дали Джейсън не е бил обзет от неконтролируема ярост заради онова, което сестра му прави с Иън? Дали са се скарали и Али случайно е паднала в ямата? Дали Джейсън и Уайлдън са избягали в гората, ужасени от случилото се? Иън нямаше да разкаже на полицаите, че е видял някого в гората с Али, защото това щеше да въвлече и него в тази история и щеше да го принуди да разкрие тайната си връзка с Али. Но след като го арестуваха, той сигурно е разказал всичко, което знае, и човекът, който е взел показанията му, най-вероятно е бил Уайлдън… а той очевидно е скрил историята на Иън от колегите си. Щом Иън си нае адвокат и започна да твърди, че не е убиецът и истината е съвсем различна, Уайлдън сигурно е започнал да го заплашва. Заради което Иън е трябвало да избяга.

Известно време момичетата седяха мълчаливо. От конюшните на семейство Хейстингс се разнесе пръхтене на кон. Подухна вятър и разклати клоните на дърветата. Тогава Емили вдигна глава и подуши въздуха. Лицето й се изкриви.