Сара Шепард: Убиец

Спенсър приближи тетрадката на няколко сантиметра от очите си, сякаш гледането отблизо щеше да изясни нещата. Дж. Д. Замисли се чии биха могли да бъдат инициалите. Възможно ли е да означаваха Джейсън Дилорентис? В деня, когато се опитаха да откраднат знамето на Али и Джейсън излетя от къщата, той се беше спрял, загледан в Мелиса и Иън, които седяха в задния двор на къщата й. „ Ще го преживее “ — беше промърморила Мелиса на Иън. Възможно ли беше Джейсън да ревнува Мелиса от Иън? Дали не беше тайно влюбен в нея?

Тя притисна пръсти към слепоочията си. Струваше й се невъзможно.

Някой почука силно по вратата, тетрадката се изплъзна от ръцете й и падна на килима. Чукането се повтори.

— Спенсър? — извика някой името й.

Пред вратата стояха Емили и Хана. Емили беше облечена в дълга червена рокля, а Хана в къса и черна, обшита с дантели.

— Добре ли си? — Хана се втурна в хамбара и хвана Спенсър за ръцете. Емили влетя вътре, носейки голяма тетрадка с опърпана кожена подвързия.

— Да — отвърна бавно Спенсър. — Какво става?

Емили остави тетрадката на кухненския плот.

— Току-що получихме есемеси от А. Притеснихме се, че нещо може да ти се е случило. Чувала ли си някакви странни шумове отвън?

Спенсър примигна смаяно.

— Не…

Момичетата се спогледаха и въздъхнаха облекчено. Спенсър погледна към тетрадката, която носеше Емили.

— Какво е това? — попита тя.

Емили прехапа устни. Тя погледна Хана и двете едновременно започнаха обясняват какво са открили. Освен това й казаха, че Ариа е отишла у тях, за да донесе изгубеното знаменце на Али — на което може да има важни улики — и щеше да дойде по-късно. Когато най-накрая млъкнаха, Спенсър ги зяпна изумена.

— Джейсън и Уайлдън знаят нещо — прошепна Хана. — Нещо, което крият. Трябва отново да се свържем с Иън. Онези неща, които ти написа в месинджъра — за това, че трябва да бяга, че го мразят, че са разбрали, че той знае — трябва да разберем какво знае!

Спенсър грабна една от възглавничките на дивана и започна неспокойно да я върти в ръцете си.

— Ами ако се окаже опасно? Иън е бил принуден да бяга от града, защото е знаел твърде много. Това може да се случи и на нас.

Хана поклати глава.

— А. ни моли да го направим. Ако откажем, той ще ни съсипе.

Спенсър затвори очи, спомняйки си огромната червена нула в банковата сметка, където бяха спестяванията й за университета. А. вече я беше съсипал.

Тя сви рамене и се приближи до лаптопа на Мелиса, без да е сигурна какво точно трябва да направи. Бавно завъртя мишката, махайки скрийнсейвъра от екрана. Месинджърът все беше включен с нейния акаунт и в прозорчето с приятелите се виждаше, че някои от тях са на линия. Когато Спенсър видя познатия псевдоним, сърцето й заби лудо.

— Не мога да повярвам. Това е той — каза тя и посочи УЮКЗащитникRoxx . За пръв път от цяла седмица го виждаше онлайн.

Хана погледна Спенсър.

— Говори с него — каза тя.

Спенсър цъкна върху иконката на Иън и започна да пише.

Иън, Спенсър е. Не се изключвай. Емили и Хана са с мен. Вярваме ти. Знаем, че си невинен. Искаме да ти помогнем. Но трябва да ни кажеш всичко за противоречивите улики, за които намекна, когато се видяхме на задната веранда миналата седмица. Какво се случи в нощта, когато Али беше убита?

Курсорът примигна. Ръцете на Спенсър започнаха да треперят.

След това екранът на месинджъра присветна. Те се наведоха напред.

„Спенсър?“

Момичетата плеснаха с ръце. Веднага след това се появи ново изречение.

„Не трябва да говорим за това. Ако го научиш, може да се окажеш в опасност“.

Спенсър пребледня и погледна към Емили и Хана.

— Видяхте ли? Може и да е прав.

Хана бутна Спенсър настрани и написа:

„Трябва да разберем“.

Прозорчето на месинджъра отново примигна. „ Онази нощ двамата с Али се бяхме разбрали да се видим — написа Иън. — Беше ми доста притеснено, затова се напих. Отидох да я чакам, но тя не се появи. Когато погледнах към двора, кълна се, че видях в гората двама души с дълги руси коси. Като че ли единият от тях беше Али “.

Спенсър ахна. Когато предишната седмица Иън беше дошъл при нея на верандата й, той й беше казал същото. Двете с Али се бяха скарали в онази нощ, но Иън твърдеше, че е бил някой друг. Тя затвори очи, опитвайки се да се сети за някой друг човек, който би могъл също да е там… някой, за който не подозираха. Стомахът започна да я присвива.

Съобщенията на Иън не спираха.