Сара Шепард: Убиец

— Какво? — попита загрижено Хана.

— Аз… подушвам нещо — прошепна Емили.

Трите започнаха да душат. Във въздуха наистина се носеше странна миризма, която Спенсър не можа да определи веднага. Тя ставаше все по-силна и наситена и главата на Спенсър започна да пулсира. Погледът й попадна върху последното съобщение на Иън. Може да пострадаш. Може би вече са разбрали .

Гърлото й пресъхна изведнъж.

— О, Господи! Това е… бензин!

Тогава и трите отчетливо чуха драсването на клечка кибрит.

Ариа се спусна по спираловидната стълба в новия й дом, спъна се два пъти и се хвана за металния парапет. Тя излезе през входната врата, хукна към субаруто и бързо завъртя ключа, за да запали двигателя. Нищо не се случи. Тя изскърца със зъби и опита отново. Нищо.

— Моля те, не ми причинявай това — помоли Ариа колата си и удари чело във волана. Клаксонът изсвири слабо.

Победена, тя излезе от колата и се огледа. Беше оставила колелото си у Ила, което означаваше, че се налага да стигне до хамбара на Спенсър пеша. Най-бързо щеше да е през гъстата, черна като катран гора. Но Ариа никога не беше минавала оттам сама пред нощта.

В небето висеше лунният сърп. Нощта беше спокойна и тиха, не се усещаше дори и най-слабият полъх на вятър. През дърветата се виждаше ярката жълта светлина над входната врата на хамбара на Спенсър. Преди да тръгне към гората, Ариа измъкна знаменцето на Али от джоба на якето си. Късчето плат се намираше точно там, където го беше оставила, на дъното на старата кутия от обувки. Тя го грабна и излетя от стаята, без да го поглежда, нетърпелива да се види със Спенсър и останалите.

Парчето плат все още беше блестящо и лъскаво, почти идеално запазено. Дори леко ухаеше на ваниловия сапун на Али. Ариа освети украсата му с малкото фенерче, което беше грабнала от кухнята. Видя логото на Шанел и инициалите на Луи Вюитон, същите като на знаменцето на Хана. Имаше също група звезди и комети и нескопосна скица на кладенец. Но никъде не се виждаше манга жаба. Нито пък момиче, което играе хокей на трева. Хана ли го беше запомнила погрешно… или Али?

Ариа разгъна знамето и го приглади. Вляво Али беше нарисувала странен символ, който досега не се забелязваше. Приличаше на знак „забранено за паркиране“, онзи същият с голямо Р в средата, зачеркнато с червена линия. Само че вместо Р Али беше написала друга буква. Ариа поднесе знамето по-близо към очите си. На пръв поглед буквата приличаше на I. Но като се вгледа по-добре, Ариа осъзна, че не е така. Беше J 5 5 Първите букви на имената Иън и Джейсън, които на английски се изписват Ian и Jason. — Б.пр. .

Като… Джейсън ?

С разтуптяно сърце тя пъхна плата отново в джоба си и хукна през гората. Снегът се топеше и земята беше разкаляна. Ариа тичаше през мокри листа и блатисти локви, плискайки кал навсякъде. Когато стигна до дъното на пролома, изведнъж се подхлъзна. Със силен плясък се стовари на земята и удари хълбока си. Болката я заслепи и тя изпищя приглушено.

Минаха няколко секунди. Чуваше се единствено тежкото й дишане. Тя бавно се изправи, избърса калта от лицето си и се огледа.

В другия край на просеката се виждаше познатото криво дърво. Ариа се намръщи, осъзнавайки къде се намира. Точно тук бяха намерили тялото на Иън предишната седмица. Между пъновете и сухите листа проблесна нещо. Ариа се приближи внимателно към него и се наведе. Видя платинен училищен пръстен, полузаровен в калта. Тя го избърса с ръкав. Проблесна син камък. В основата на пръстена бяха гравирани думите „Роузууд дей“. Тя затвори очи, припомняйки си тялото на Иън, което лежеше върху листата. Погледът й веднага беше привлечен от училищния пръстен на подутия му пръст. На него също имаше син камък.

Тя освети с фенерчето надписа от вътрешната му страна. Иън Томас . Дали беше паднал, когато Иън е избягал? Или някой му го беше свалил? Отново огледа купчината мокри листа. Пръстенът просто лежеше отгоре им, дори не беше скрит. Как така полицаите не го бяха намерили?

Изпука съчка. Ариа рязко вдигна глава. Шумът се приближаваше. Нови съчки изпукаха. Изшумоляха листа. След това между дърветата се появи фигура. Ариа се сви в храстите. Човекът направи няколко крачки и се спря. Беше твърде тъмно, за да види кой е. Чу се някакъв пльокащ звук, като течност, която се излива от туба. Странна миризма изпълни ноздрите на Ариа и очите й се насълзиха. Миришеше на бензиностанция, една от най-омразните й миризми.