Хана извади своя айфон, набра номера на Спенсър и включи високоговорителя. Телефонът звъня известно време и превключи на гласова поща. Пулсът на Ариа се ускори.
— Трябва да отидем да проверим дали Спенсър е добре — прошепна тя.
В този миг Ариа усети нечий поглед върху себе си. Огледа се и забеляза до входната врата един тъмнокос мъж, облечен с роузуудска полицейска униформа. Уайлдън . Той ги гледаше с присвити очи и стиснати устни. Сякаш беше чул всичко, което си говореха… и знаеше, че всичко, което казват, е истина.
Ариа сграбчи Хана за ръката и я повлече към страничния изход.
— Момичета, трябва да се махнем оттук! — извика тя. — И то веднага !
29.
Колко жестоко са се лъгали…
Беше девет вечерта, а от час и половина Спенсър продължаваше да чете все същия параграф от „Веселата къща“ 4 4 Роман от американската писателка и лауреат на „Пулицър“ Едит Уоргън (1862–1937) — Б.пр.
. Началото на двайсети век. Лили Барт, агресивна, алчна нюйоркчанка, се опитва да си пробие път във висшето общество. Също като Спенсър, Лили искаше да намери начин да избяга от ужасния си, несигурен живот, но също като нея не успяваше да постигне нищо бързо. Спенсър с нетърпение очакваше да стигне до онази част в книгата, където Лили разбира, че е осиновена, измамена е от богатата жена, която твърди, че е нейна майка, и губи парите от зестрата си.
Тя остави книгата и огледа апартамента си в хамбара, където се беше усамотила веднага след като се върна от Ню Йорк. Цветните възглавнички, пръснати по кафеникавия диван, изглеждаха избелели и безцветни. Няколкото парченца сирене азиаго, които Спенсър беше открила в хладилника и беше изяла над умивалника, имаха вкус на стърготини. Под душа не чувстваше водата нито гореща, нито студена — а просто хладка. Всичките й сетива бяха притъпени. Светът изглеждаше мрачен и безрадостен.
Как можа да постъпи толкова глупаво? Андрю я беше предупредил . Всички признаци, че Оливия я лъжеше, бяха налице. Когато я посети, тя отказа да й покаже апартамента си. Освен това носеше огромна папка, която удобно забрави у Спенсър, когато се качи в хеликоптера. Сигурно се беше разсмяла, щом се озова във въздуха, знаейки точно как ще постъпи „дъщеря й“. Само като си помислеше, че я беше погледнала в очите и беше решила, че си приличат! Беше я прегърнала здраво, преди да се разделят, изпълнена с усещането, че най-после е намерила човек от семейството си! Може би Оливия дори не беше истинското й име. А Морган Фрик, така нареченият съпруг на Оливия, със сигурност не съществуваше. Как можа да не го забележи! Това бяха просто имената на два нюйоркски музея, слети в едно.
Хамбарът скърцаше и се поклащаше. Спенсър пусна телевизора. Сестра й беше записала тонове сериали, които не беше изгледала. По-рано същата вечер Спенсър чу една от служителките в спа центъра да оставя съобщение на телефонния секретар на Мелиса, в което я питаше дали иска да си вземе нов час за кислородната терапия на лицето, която е пропуснала днес. Защо сестра й се беше изнесла толкова скоростно? Възможно ли е вчера в гората да беше видяла нея, наведена да търси нещо?
Спенсър изключи телевизора. Погледът й се зарея по рафтовете на Мелиса. Те бяха претъпкани със стари учебници от гимназията, сред които откри и учебника по икономика. До тях стоеше кутия от обувки с надпис „бележки от гимназията“. Спенсър изсумтя саркастично. Бележки, като ония, които си предаваха една на друга в час? Предвзетата Мелиса не беше този тип момиче.
Спенсър свали кутията и отвори капака. Най-отгоре стоеше синя тетрадка с надпис „висша математика“. Мелиса сигурно беше имала предвид бележки по предмети. На корицата на тетрадката бяха нарисувани усмихнати личица, а имената на Мелиса и Иън се виждаха навсякъде, изписани в ситен курсив и украсени с цветчета. Спенсър отвори на първата страница. Тя беше запълнена с математически задачи, диаграми и доказателства. Скучно, помисли си Спенсър.
На следващата страница погледът й беше привлечен от надписи със зелено мастило. В полетата имаше записки с два различни цвята. Приличаше на разговор между двама души, като тетрадката е била побутвана от единия към другия край на чина. В написаното с черен химикал Спенсър разпозна почерка на Мелиса, останалото беше в зелено.
„ Познай с кого спах на купона миналия уикенд “ — беше надраскала Мелиса. Следваше голяма зелена въпросителна. „ Дж. Д. “ — беше отговорът на Мелиса. Последва голяма зелена удивителна. След това беше написано: „ Лошо момиче! Това момче е толкова влюбено в теб …“.
Читать дальше