Сара Шепард - Мис Безсърдечна

— Стаята ти е точно тук.

Силна миризма на мента изпълваше въздуха. За голяма изненада на Хана коридорът изглеждаше също така приятен като фоайето. Имаше саксии с буйни растения, черно-бели фотографии по стените и килим, който не изглеждаше зацапан с кръв или покрит с кичури коса, отскубнати от главите на лудите. Дениз се спря пред стаята с номер 31.

— Твоят дом далеч от дома.

Тя отвори вратата и разкри една тъмна стая. В нея имаше две големи легла, две бюра, два гардероба и голям панорамен прозорец, който гледаше към площадчето.

Дениз се огледа.

— Съквартирантката ти не е тук в момента, но скоро ще се видите. — След това започна да й обяснява програмата на клиниката — Хана щеше да бъде записана към някой от терапевтите и двамата щяха да се срещат от няколко пъти седмично до веднъж на ден. Закуската беше в девет, обядът в дванайсет, а вечерята в шест. През останалото време Хана беше свободна да прави каквото си иска и Дениз я окуражи да се запознае с останалите пациенти — всички те били много приятни хора. „Да бе — помисли си тъжно Хана. — Да ти приличам на момиче, което ще тръгне да се сприятелява с шизофреници?“. — За нас личното пространство е от изключително значение, затова вратата ти има ключалка и само ти, съквартирантката ти и охраната имате ключове от нея. И преди да те оставя, трябва да се погрижим за още нещо — добави Дениз. — Трябва да ми дадеш мобилния си телефон.

Хана примигна.

— К-какво?

Дениз се усмихна с бонбоненорозовите си устни.

— Приели сме отхвърлянето на всякакви външни влияния. Разрешаваме телефонни разговори само между четири и пет часа следобед в неделя. Не разрешаваме сърфирането в интернет и четенето на вестници, както й гледането на телевизия. Имаме обширна колекция филми на дивиди, от които можеш да избираш. Както и много книги и бордови игри!

Хана отвори уста, но оттам излезе само едно тихо ох. Без телевизия? Без интернет? Никакви обаждания? Че как ще говори с Майк? Дениз протегна очаквателно ръка. Хана й подаде телефона си и безпомощно я наблюдаваше, докато навива слушалките около уредчето и го пуска в джоба на роклята си.

— Програмата ти е оставена на нощното шкафче — поясни Дениз. — Днес в три имаш сеанс с д-р Фостър. Според мен тук много ще ти хареса, Хана. — Тя стисна ръката й и си тръгна. Вратата се затвори зад гърба й.

Хана се хвърли върху леглото, чувстваше се така, сякаш току-що я бяха пребили от бой. Какво щеше да прави тук, по дяволите? Надниквайки през прозореца, тя видя Майк да се качва в колата на баща й. Хондата акура бавно се отдалечи. Внезапно Хана усети как я обзема същата паника, както когато родителите й ежедневно я оставяха в летния лагер на „Роузууд дей“. „Само за няколко часа“ — казваше баща й, когато Хана се опитваше да го убеди, че ще бъде много по-щастлива, ако я вземе с него на работа. И сега беше побързал да я прати в убежището при най-малкия повод, подведен от фалшивата лекарска бележка от А. Сякаш психологът на „Роузууд дей“ въобще забелязваше учениците! Но баща й изглеждаше нетърпелив да се отърве от нея. Сега щеше да живее перфектния си живот с идеалната Изабел и идеалната Кейт в къщата на Хана .

Тя спусна щорите. Прекрасна работа, А . Дотук е предположенията, че той им е приятел и иска да намерят истинския убиец на Али — Хана не можеше да направи кой знае какво по въпроса, след като беше затворена в лудница. А може би А. искаше тя да бъде луда, нещастна и отдалечена завинаги от Роузууд.

В такъв случай определено беше успял да го постигне.

Вторник след училище Ариа стоеше на тротоара в центъра на Ярмът, малко градче на няколко мили от Роузууд. Купчините мръсен сняг загрозяваха фасадите на магазините. Пред кръчмата „Яху“ беше окачена табела, която подканяше: „Изпийте три бири, вземете две безплатно“. Неоновата реклама на прозореца до входната врата беше изгоряла наполовина и светваше единствено ху .

Ариа си пое дълбоко дъх и се изправи пред входа на магазина, заради който беше дошла тук. „СТАРИЯТ МИСТИЧЕН МАГАЗИН“ пишеше с калиграфски почерк на чергилото. На прозореца светкаше неонов пентаграм, а зелената табела на вратата гласеше: „КАРТИ ТАРО, ГЛЕДАНЕ НА РЪКА, ПАГАНИЗЪМ, УИКА 5 5 Съвременно неопаганистично религиозно движение. — Б.пр. , АНТИКИ“. А под това: „СЕАНСИ И ДРУГИ ЕКСТРАСЕНСКИ УСЛУГИ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ В МАГАЗИНА“.

След разговора е Байрън предишния ден тя все повече се убеждаваше, че са видели призрака на Али. В това имаше смисъл — месеци наред Ариа можеше да се закълне, че я наблюдават, че някой наднича пред прозореца на старата й спалня, следи я от гъстата гора, подава се иззад ъгъла в „Роузууд дей“. В някои случаи сигурно ставаше въпрос за Мона Вандерваал, която събираше тайни… но невинаги. Ами ако Али искаше да каже нещо на Ариа и останалите във връзка с нощта, когато беше убита? Ами ако те бяха длъжни да я изслушат?