Катрин Стоун - Пламък и лед

Тя млъкна и се намръщи. Беше толкова смаяна от бременността на Гейлън, че дори не беше попитала Лукас дали е съгласен да поеме отговорността. Бъдещата му съпруга може би никога няма да дойде в съзнание и на неговите плещи ще легне задължението да се грижи за нея и сам да отгледа детето.

Ала щом чу гласа му, съмненията й се разсеяха.

— Да, Даяна. Непременно й се обади.

Бяха решили да се оженят на девети май, когато се падаше и Денят на майката, но не бяха определили часа на церемонията.

Лукас избра мига на започването на тържествения ден, когато белият часовник на полицата отброи последните секунди на отминалото денонощие.

Наближаваше полунощ, часът на Пепеляшка.

Той пусна водата във фонтана и мелодичен ромон огласи терасата, над която като миниатюрни диаманти блещукаха звездите. Почувства как се свива сърцето му, зажадняло за любов, очите му се насълзиха и сякаш през мъгла видя как ситни водни капчици от фонтана, наподобяващ сватбена торта, посипват с роса красивите цветя в лехите.

Върна се при младоженката. Изкъпа я, както всеки ден. Изми и огненочервената й коса, която сега бе много по-дълга.

После зашепна на любимата си, както често правеше, но сега думите му бяха по-различни:

— Днес е нашият сватбен ден, моя любов, току-що започна. Предлагам да поспим, а когато се съмне и навън се стопли, ще излезем на терасата. Застлах нашето брачно легло с чаршафите, които си купила от „Офелия“. Много са красиви — все едно рози са осеяли снега. Усещаш ли колко приятен е допирът на коприната до тялото ти? Облякох ти нощницата, която си поръчала да ти изпратят. Дъхът ми спира от красотата ти, Гейлън. Обичам те. Обичам те!

Занесе я в неговата спалня и я положи на леглото, изкъпа се и за пръв път, откакто бе заченато детето им, легна до любимата си и я взе в прегръдките си.

За пръв път от много време заспа дълбоко.

И му се присъни нещо прекрасно.

И Гейлън сънуваше.

Клепачите й потрепнаха.

Тя се пробуди… в прегръдките на Лукас.

Отначало не знаеше къде се намира, съзнанието й беше замъглено като лунната светлина, проникваща през ефирните завеси. Но не изпита страх — в прегръдките на любимия си се чувстваше защитена. Видя лицето му, осветено от сребристите лунни лъчи, и изтръпна. Стори й се, че лежи до скелет, върху чийто череп е опъната кожа, прикриваща белезникавата кост. Лукас беше блед като мъртвец, черните му мигли сякаш се сливаха със сенките под очите му, наподобяващи мастилени езерца, влажната му коса бе прекалено дълга…

Първата й мисъл бе да го събуди, да го излекува с целувките си, да го моли да не се предава, да не я оставя сама на този свят. Ала след миг забеляза, че изпитото му лице е спокойно, сякаш бе необятно поле, покрито с пресен сняг. Сънуваше, но сънищата му не бяха тревожни, а изпълнени с радост и светлина като сънищата на дете.

Тъмните сенки под очите му й подсказаха, че не трябва да го буди, че любимият й се нуждае не само от дълбок сън, но и от красиви сънища.

Страх разкъса мъглата, обгърнала съзнанието й. Не знаеше какво се е случило, но щеше да открие отговора, докато Лукас спи.

Мъжът, когото Гейлън мислено сравняваше със сивоока пантера, бе потънал в толкова дълбок сън, че не усети как тя се изплъзва от прегръдката му.

Едва сега Гейлън забеляза, че леглото е застлано с белите копринени чаршафи, извезани с рози, че самата тя е облечена с нощницата, която бе поръчала за първата си брачна нощ.

Безшумно стана от леглото, но когато стъпи на белия мокет, за миг краката й се подкосиха, спалнята, обляна в лунна светлина, закръжи пред очите й. Но водена от чувство, което й даде неподозирана сила, тя тръгна към стаята в лилаво, намираща се в дъното на коридора.

Щом прекрачи прага, намери отговор на въпросите си. Забеляза стойката за системи до леглото, двете кукли — една до друга върху пухените завивки, одеялата, нахвърляни на пода. На масичката видя бланки и отворен бележник, изписан с характерния почерк на Лукас. На бланките беше напечатана информация за състоянието й при изписването й от бостънската болница. Бележникът беше нещо като медицински дневник, който Лукас ден след ден старателно бе водил.

Последната записка гласеше: „8 май, 11.59. Гейлън още не е дошла в съзнание.“

Дневникът съдържаше и данни, нанасяни от Даяна Стърлинг и Каролайн Баркли. Погледът на Гейлън пробяга по редовете, ръцете й се разтрепериха, тя машинално прокара длан по тялото си. Но още преди да докосне едва забележимата издутина, усети, че ужасните белези от ножа на Брандън са изчезнали, а кожата й е гладка и мека като кадифе. Сетне забеляза превръзката на ръката си и разбра, че е оцеляла благодарение на всеотдайните грижи на Лукас, поддържал не само нейния живот, но и живота на нероденото им дете. На тяхната дъщеричка.