Катрин Стоун - Пламък и лед

— Той повярвал ли й е?

— Да.

Лукас стисна клепачи и си каза: „Скъпа моя, значи си се научила да прикриваш мислите и чувствата си, да лъжеш, за да ми спестиш бъдещи страдания.“ Тя няма да се върне при него, ако експериментът е неуспешен. Няма да му позволи до края на живота си да бъде измъчван от гледката на тялото й, което убиецът бе обезобразил, за да му отмъсти.

— Лукас, чуваш ли ме?

Той тръсна глава и отвори очи. На Даяна й се стори, че наднича в две бездни, изпълнени с непрогледен мрак.

— Гейлън ще дойде в съзнание. Ще ти кажа и още нещо, въпреки че сигурно не те интересува — съобщиха ми, че никога досега не са имали толкова обнадеждаващ резултат. Тя без колебание се е подложила на операцията, защото е знаела, че ще бъде успешна.

„Операцията мина успешно, но пациентът почина“ — с горчива ирония си каза Лукас.

Даяна сякаш прочете мислите му и се опита да го отклони от темата:

— Лейтенант Хънтър, би трябвало да ме попиташ дали не противоречи на лекарската етика да ти разкривам подробности от поверителен разговор между пациент и психиатър. Направих го по молба на Бес Чандлър.

— Майката на Гейлън! — изумено възкликна той.

— Да. Гейлън я беше посочила като своя най-близка родственица.

— Посочила е Бес Чандлър, а не мен — прошепна Лукас.

— Разбира се, та нали още не си й съпруг. От правна гледна точка е невъзможно да те посочи за свой родственик, след като нямате сключен брак. Освен това е искала да те изненада.

„Не е вярно! — мислено извика той. — Ако операцията излезеше неуспешна, Гейлън завинаги щеше да изчезне от живота ми!“

— Бес Чандлър е пристигнала в Бостън едва днес сутринта. Била е на учителска конференция в Канзас, късно снощи се е върнала у дома и е намерила на телефонния секретар няколко съобщения от лекуващия лекар на Гейлън. А тази сутрин, още щом отишла в болницата, попитала за теб. Настояла да те уведомят за операцията въпреки желанието на Гейлън да я запази в тайна.

— Сигурно са разговаряли по телефона и Гейлън й е разказала за мен — предположи Лукас.

— Грешиш. Доколкото разбрах, не са се чували от години, но Бес с интерес следяла кариерата на дъщеря си дълго преди да се прочуе в цялата страна около случая с Казанова. Освен това щастливата развръзка на трагедията беше разгласена от всички медии, имам предвид вашия годеж. Колегите тъкмо се питали кой да те информира за състоянието на Гейлън, когато им позвъних. Бес Чандлър им била разрешила да споделят с мен проблема, а аз да ти разкажа всичко.

Даяна долови, че той е напрегнат като пружина, че изгаря от желание час по-скоро да бъде при любимата си, ала все пак го попита:

— Имаш ли въпроси?

— Не — отвърна той, макар не цялото му същество крещеше: „Да, имам! Защо го стори, Гейлън, защо?“. Но и сам знаеше отговора — тя го обичаше безпределно, любов като нейната позволява на мечтите да се сбъднат… но може и да е разрушителна. — Благодаря за всичко, Даяна.

— Длъжница съм ти… Наруших лекарската етика. Всички колеги от Общинската болница чувстват вина за случилото се.

— Ако тя се бе обърнала към теб, нямаше да уредиш постъпването й в бостънската клиника.

— Имаш право — призна Даяна, — въпреки че Гейлън бе идеалната кандидатка и от медицинска, и от емоционална гледна точка, защото искрено я обичаш. Знаех, че именно заради силната ти любов връзката помежду ви няма да бъде разрушена от грозните белези. Не виждах причина Гейлън да се излага на излишен риск.

Таксито наистина чакаше пред небостъргача от гранит и стъкло. Лукас предложи на Даяна да минат през болницата, откъдето той щеше да продължи към летището. Но лекарката заяви, че предпочита да се върне на работа пеш. Искало й се да размисли как да накаже младия стажант.

След като таксито потегли, Лукас помоли шофьора да се отбият в един театър на Бродуей, където се репетираше семейна драма.

Залата тънеше в мрак, прожекторите осветяваха само сцената. Но Лукас Хънтър притежаваше способността да вижда в мрака, което бе и божи дар, и проклятие. През този февруарски ден Лорънс Кинкейд сякаш също бе надарен с необикновено зрение. Дори в тъмнината на залата видя изражението на Лукас, което му напомни за кошмарната нощ преди много години. Тогава малкият Лукас бе влетял в кабинета му и използвайки жестомимичния език, беше предал отчаяното съобщение: „Джени е в опасност. Моля те, побързай!“.

Не проговориха. Не си казаха нищо и с жестове.

Лукас се обърна и тръгна към изхода, а Лорънс го последва като през онази фатална нощ, когато смъртта на Джени бе разбила живота им.