Катрин Стоун - Пламък и лед

„Рози върху току-що паднал сняг!“ — помисли си Лукас.

Управителят добави, че според него госпожицата щяла да бъде много красива булка — огненочервените й къдрици подчертавали изящните й черти.

Следващото посещение на Лукас беше в банката, където научи, че са издали на Гейлън чек, покриващ разходите за лечението й, и че тя е изтеглила голяма сума, но не е закрила сметката си.

Съобщиха му още, че е помолила да телефонира. Поканили я били в кабинета на управителя, готови били по всякакъв начин да услужат на смелата телевизионна водеща. Гейлън бе позвънила точно в десет, набрала бе неговия номер.

После безследно беше изчезнала. Сякаш бе потънала вдън земя. Не бе използвала кредитната си карта или фонокарта, не бе плащала с чекове. Той не знаеше дали е напуснала Ню Йорк с влак, кола, автобус или със самолет, защото очевидно бе платила билета си в брой.

— Съжалявам, че не мога да ти помогна — каза му Джулия, когато й телефонира. — Последното й обаждане беше преди няколко дни. Съобщи ми, че ще бъде в нашето градче след около седмица. Щяла да пътува по обиколен маршрут, трябвало й време да обмисли бъдещето.

— Каза ли още нещо?

— Да — че те обича с цялата си душа. Гейлън има златно сърце, толкова е всеотдайна…

— Зная — прошепна Лукас. — Зная.

Измина още един ден. И още една нощ. Но от любимата му нямаше ни вест, ни кост. Лукас се чувстваше безкрайно самотен, душата му се изпълваше със страх.

Тъкмо когато беше надвил колебанието си и се готвеше да се обади на Бес Чандлър, чу звънеца на домофона. Изтича до апарата и чу гласа на доктор Стърлинг:

— Аз съм, Даяна. Имам новини за Гейлън. Удобно ли е да се…

Лукас вече беше натиснал бутона за отключване на стоманената външна врата.

— Къде е тя? — възкликна нетърпеливо, когато лекарката пристъпи в мраморното фоайе.

— В болница в Бостън. Не се тревожи, това е една от най-добрите клиники в света.

— Защо е там? Какво се е случило?

— Преди два дни е претърпяла операция, но още не е дошла в съзнание.

— Трябва да бъда до нея!

— Така и предположих. Самолетът за Бостън излита от „Ла Гуардия“ в един и петнайсет. Запазих ти място, а таксито, с което дойдох, чака долу. Разполагаме с достатъчно време да ти съобщя каквото знам и да отговоря на въпросите ти. Сигурна съм, че пътуването до Бостън ще ти се стори безкрайно, но след като са ти известни фактите, ще можеш да се съсредоточиш.

— Имаш право, Даяна. Моля те, разкажи ми всичко, не крий нищо от мен!

— Добре. Ще започна с това, че в момента състоянието й е стабилно. Жизнените й показатели са нормални, дишането — също. Изглежда като заспала, но всъщност е нещо по-сериозно… — Лукас понечи да я прекъсне, но тя го спря с жест и продължи: — Лекарите, които са сред най-добрите специалисти в света, са проучили всички възможни неврологични параметри и не са открили абсолютно никакви признаци за мозъчно увреждане. За каквото и да било увреждане. Гейлън още не е излязла от упойка, но лекарите се надяват това да се случи всеки момент. Може би вече ще е в съзнание, когато пристигнеш в Бостън.

„Как се е озовала там? — тревожно се питаше Лукас. Сърцето му се сви от лошо предчувствие. — Маршрутът за Канзас не минава през Масачузетс.“

— Да не е станала жертва на катастрофа?

— Не, престани да се тревожиш! Действала е според добре подготвен план, за който изобщо не подозирах. Замислила го е в нощта, преди да я изпишат от Общинската болница, когато за пръв път се е осмелила да огледа нараняванията от ножа на Брандън и е видяла обезобразеното си тяло.

— Но…

— Знам какво си мислиш. Всички предполагахме, че тя знае за състоянието си, за това, какво й е сторил психопатът.

— Но Гейлън твърди, че си спомня всичко, че нито за миг не е губила съзнание. — Спомни си как очите й бяха широко отворени, докато Брандън нанасяше жестоките поражения на плътта й. — Знае какво се е случило.

— И да, и не. Имала е усещането, че Брандън я залива с топла течност, но не е чувствала болка, затова е решила, че съзнанието й й е изиграло лоша шега, че онова, което си спомня, не се е случило в действителност. Едва когато заговорих за сериозните й наранявания, е разбрала, че наистина ги има, но дори тогава не е осъзнавала, че убиецът я е кълцал с нож. Мислила си е, че по гърдите й има изгаряния и тъй като не е изпитвала болка, решила, че не са фатални. А може би — едва чуто промълви Даяна — дълбоко в себе си е знаела истината, но се е страхувала да застане срещу огледалото. Когато все пак е видяла какво й е причинил Брандън, помолила телефонистката да я свърже с дежурния в отделението по пластична хирургия. Ще ти спестя подробностите и ще ти кажа само, че попаднала на лекар — стажант, който известно време бил работил в клиниката в Бостън и бил чувал за нова и многообещаваща оперативна техника, експериментирана там.