Катрин Стоун - Пламък и лед

„Драга Гейлън — гласеше писмото от собственика. — Лично подбрах цветя в бяло, кремаво, лилаво и розово. Ако засадиш сега луковиците (моментът е благоприятен — големите студове свършиха), цветята ще цъфнат през май — тъкмо навреме за сватбения ти ден.“

Докато четеше писмото, Лукас си представи как през топлия майски ден върху уханните цветя ще падат ситни капчици вода от фонтана.

Когато засаждаше луковиците, от очите му се стичаха горещи сълзи и се сливаха със студените дъждовни капки…

Не се отделяше от Гейлън. Докато се занимаваше с цветята, сърцето му се свиваше от страх. Боеше се и да заспи, но понякога задрямваше на стола до леглото й. Повтаряше си, че трябва да си почива заради нея, за да отложи колкото може повече мига, в който съзнанието му ще бъде обгърнато от непрогледен мрак.

Беше обещал на Лорънс и на Бес да им се обади, ако в състоянието на Гейлън настъпеше дори минимална промяна. Ала след месец Лорънс Кинкейд не издържа и му телефонира.

Лукас обясни, че Гейлън още не е дошла в съзнание. Старият му приятел сподели, че Бес се е върнала в Канзас. Захванала се била с булчинската рокля на дъщеря си и очаквала вести за състоянието й. Двамата всеки ден се чували по телефона. Той продиктува на Лукас няколко номера. Личеше, че е загрижен за него, както баща се тревожи за сина си.

— Държа да ми се обаждаш поне веднъж седмично — нареди му строго. — Няма да ти досаждам с посещения, нито ще те търся по телефона, но искам да знам какво е положението. Моля те, изпълни желанието ми.

Лукас обеща да му телефонира всяка неделя следобед. Знаеше, че молбата на стария му приятел е основателна и че е необходима предпазна мярка в името на Гейлън. Ако се случи непоправимото и той започне да губи разума си, Лорънс ще долови първите признаци на лудостта му. Лукас осъзнаваше, че съществува реална опасност да не усети влошаването на състоянието си, което щеше да го отведе сред вечния мрак.

Никога досега не беше чувствал съзнанието си толкова бистро. Страхуваше се обаче, че усещането е измамно като бистрия разум на човек, който денонощия наред не е спал и не е слагал залък в устата си. Понякога му се струваше, че е обграден от лъчезарна светлина, чувстваше се лек като перце и безгрижен като през годините, прекарани в Чатсуърт заедно с Джени.

След разговора с Лорънс реши веднъж седмично да се обажда и на Бес, и на Джулия. Смяташе, че ако Гейлън разбере, ще й бъде приятно, задето е поддържал връзка с майка й и с най-добрата й приятелка.

Освен верния му приятел още един човек щеше да следи за първите признаци на обземаща го лудост. Само на този човек бе разрешен достъп до разкошния апартамент на последния етаж на небостъргача.

Веднъж седмично доктор Даяна Стърлинг идваше да прегледа Гейлън и да й вземе кръв. Кръвната картина и резултатите от прегледа показваха дали Лукас стриктно спазва лекарските указания за храненето на болната.

Даяна даваше и безплатни здравни съвети на лейтенант Хънтър.

На двайсет и първи април, седемдесет дни след като Гейлън бе заспала непробудно, доктор Стърлинг безцеремонно го сряза:

— Изглеждаш ужасно!

— Нищо ми няма.

— Станал си кожа и кости, а от сенките под очите ти личи, че изобщо не спиш.

— Чувствам се добре, Даяна. — В зачервените му от безсънието очи проблеснаха странни пламъчета. — Но искам да се консултирам с теб за нещо.

— Да те прегледам ли? — престорено спокойно попита тя, но сърцето й се сви от лошо предчувствие. Ами ако при прегледа установи, че той има злокачествено образувание? Обзе я гняв. Каква ирония на съдбата — човекът, който беше спасил от смърт стотици свои събратя и безмилостно преследваше престъпниците, бе наказан ден след ден да гледа безжизнената си годеница, а сега е разбрал, че е неизлечимо болен. Ако съдбата продължава да бъде толкова безмилостна към него, нищо чудно той да умре секунди след като Гейлън дойде в съзнание.

— Не, искам да прегледаш Гейлън.

Опитните й пръсти докоснаха малката издутина в корема на Гейлън — сякаш малка луковица бе засадена под снега и чакаше да се запролети, за да покълне. Ала това не криеше опасност за Спящата красавица и напразно бе предизвикало страха на Лукас Хънтър… който щеше да става баща.

— Какво й е? — нетърпеливо попита той. — Мисля, че е…

— Да, бременна е — потвърди Даяна. — Слушай, ще продължа да правя неврологичните прегледи на Гейлън, но бременността й трябва да бъде следена от специалист. Препоръчвам ти да се обърнеш към Каролайн Баркли. Всъщност е за предпочитане веднага да й се обадя…