Катрин Стоун - Пламък и лед

По пътя към гранитната сграда в Манхатън той седеше в линейката, която без включените сирени и въртящата се лампа на покрива му напомняше на катафалка. Лорънс и Бес пътуваха с такси.

Щом санитарите извадиха носилката с Гейлън, Лукас взе любимата жена в прегръдките си, пренесе я през прага, качи се в асансьора, сетне прекоси мраморното фоайе и всекидневната и занесе Гейлън в стаята, обзаведена в лилаво. Беше решил да я обитават до деня на сватбата.

Нежно положи своята Спяща красавица на леглото с балдахин и грижливо придърпа завивката.

— Как да ти помогнем? — обади се Лорънс от прага.

Лукас се извърна стреснато, сякаш бе забравил за присъствието на Бес и Лорънс, сякаш вече бяха сами с Гейлън. Сами в техния дом.

— Нямам нужда от помощ — отвърна. — Благодаря ви.

— Ще остана в Ню Йорк — заяви Бес. — Ще наема стая наблизо и ще идвам всеки ден, Лукас. Ти ще прецениш кога е най-удобно.

— Не… Извинявай, Бес, но ще ти откажа.

Тя не се обиди. Сърцето й подсказваше, че бъдещият й зет вече не изпитва неприязън към нея, защото е разбрал колко искрена е обичта й към Гейлън.

Знаеше още, че никой не е в състояние да бди над дъщеря й като Лукас, ала тревожно се питаше докога този предан и себеотдаден мъж ще издържи на напрежението.

— Ако искаш, ще пазарувам.

Той я изгледа недоумяващо — какво пазаруване, нали Гейлън се храни чрез система?

— Продукти за теб — поясни Бес. — Трябва да се храниш, за да издържиш.

— Благодаря, но не ми трябва нищо.

— Моля те, кажи ми с какво да помогна! На Гейлън или на теб — отчаяно възкликна тя, сетне си каза, че този път сигурно чашата на търпението му е преляла. Ще забрави учтивостта, към която се придържа въпреки огромното напрежение, и ще й викне: „Махай се! Върви си! Остави ни сами!“. Но дори гневният изблик няма да му донесе облекчение. След миг ще се овладее и ще добави: „Моля те, моля те, Бес! Искам да остана насаме с Гейлън.“

Но той не кресна, а само каза:

— Имам една голяма молба към теб, Бес. Искам да ушиеш булчинската рокля на Гейлън.

— Ало, Лукас, ти ли си? Най-сетне те открих!

— Кой се обажда? Джулия, ти ли си?

— Да, аз съм. Изминаха две седмици, откакто ми телефонира и ме попита дали Гейлън ми се е обаждала… Между другото, нямам никаква вест от нея. Честно казано, разтревожих се, когато разбрах, че си заминал. Внушавах си, че сте се оженили тайно и сте на сватбено пътешествие, но все пак исках да разбера дали всичко е наред. Оставих няколко съобщения на телефонния ти секретар…

Лукас мислено се упрекна, че не й се е обадил. Ако Гейлън беше в съзнание, веднага щеше да го помоли да се свърже с най-добрата й приятелка. Ала той бе толкова отчаян, че дори не бе прослушал съобщенията — не го интересуваше нищо друго, освен състоянието на любимата му.

— Случи се нещо неприятно, Джулия. Извинявай, че не ти се обадих по-рано. Гейлън… — Замълча и мислено добави: „Още е в безсъзнание. Измина почти седмица, откакто я изписаха от болницата.“

Разказа на Джулия за операцията. Тя възкликна нетърпеливо:

— Позволи ми да се грижа за нея, Лукас! И за двама ви. Не съм медицинска сестра, но имам богат опит. Сестра ми… — Гласът й секна от вълнението.

— Гейлън ми е разказвала за Уини — каза Лукас внимателно.

— Да, сестричката ми се казваше Уини — отново заговори Джулия — очевидно се бе овладяла. — Гейлън ми помагаше да се грижа за нея. Бях й благодарна за подкрепата, макар че се справях и сама. Ще ми позволиш ли да бъда до теб, Лукас? Искам да те подкрепям, докато помагаш на скъпата ми приятелка.

— Благодаря ти, но засега ще ти откажа.

Засега! Тази дума бе равнозначна на признание, каквото Лукас не вярваше, че някога ще направи. Но си представи как след време — след година, след пет години — ще настъпи момент, когато той ще започне да губи разума си и вече няма да е в състояние да се грижи за Гейлън. Тогава ще се наложи да потърси помощ, но не за себе си, а за любимата жена.

Засега обаче държеше сам да бди над нея и се молеше никога да не се разделят. Не бяха минали под венчило, но обещанията, които си бяха дали през онази нощ, ги бяха обвързали навеки.

Избягваше да фантазира какво ще се случи, когато Гейлън дойде в съзнание, не мечтаеше, че тогава ще започне истинският им брачен живот. Престанал бе да очаква чудеса, ала дълбоко в сърцето си таеше надежда, че рано или късно любимата му ще се пробуди.

Затова засади цветята, които тя бе поръчала да й доставят от оранжерията.