Лора Лей - Да имаш за съсед Порода

Тарик затегна ръцете си в косата й и я издърпа назад, когато усети туптенето на шипа точно под главичката на пениса си.

— Достатъчно.

— Хмм. Гладна съм. — Лира облиза устните си чувствено. Те бяха пълни и подути. — Може би аз искам още.

Тя се засмя, един нисък, сладък звук, когато мъжът я бутна обратно към леглото, разтвори бедрата й и сведе рамене между тях.

Нямаше време за предварителни ласки. Трябваше да я вкуси. Да опита деликатната коприна на женствеността й, преди да полудее. Или да я целуне.

Ако я целунеше, нямаше да може да чака. Породата вървеше прекалено близо до ръба, а нейният собствен глад растеше толкова бързо, че уханието му щеше да се качи в главата му.

— Ще те погълна — простена Тарик, секунда преди да прокара език по голата, обляна в сироп коприна на интимните й гънки. — Всеки сантиметър от теб, Лира. Докато вкусът ти не проникне във всяка фибра на сетивата ми.

Младата жена въздъхна тежко, плътта на корема й потрепваше конвулсивно, докато Тарик я гледаше с присвити очи. Той можеше да види толкова много. Всеки трепет на меката плът съответстваше на нивото на нейната възбуда.

Езикът му описа кръг около клитора й, преди Тарик да го притегли между устните си, докато наблюдаваше как корема й сякаш се тресе. Засмуквайки я, той раздвижи пръстите си по влажните гънки на женствеността й и я разтвори още малко, за да може да плъзне един пръст в горещите й дълбини.

Лира се разтресе към него, бедрата й се сгърчиха, притискайки се по-близо за навлизането, когато кремообразните й сокове започнаха да текат.

— О, господи, Тарик, подлудяваш ме — извика тя отчаяно, вагината й се свиваше около пръста му. — Спри да ме измъчваш по този начин.

Тарик изсумтя леко, показвайки насладата си от вкуса й. Сладък, пристрастяващ вкус. Той я поведе почти до ръба на освобождението й, а пръстът му се тласкаше дълбоко вътре в нея, галейки отзивчивите дълбини, когато тя се повдига за него.

— Дразниш ме. — Грубото й обвинение бе натежало от удоволствието й. — Чукай ме, Тарик. Не ме карай да искам да те убия.

Младият мъж щеше да се засмее, ако не беше толкова завладян от глада си по нея.

— Тарик… — Лира почти изкрещя името му, вагината й се сви около пръста му, а коремът й се стегна. — Ще си платиш за това. — Коленете й се свиха, а петите й се забиха в матрака, когато тя се надигна по-близо. — Кълна се, ще те накарам да си платиш…

Тарик й даде това, от което имаше нужда. Добавяйки още един пръст към тесните дълбини на вагината й, той започна да ги движи вътре в нея, използваше устните си, езика си, смучещата си уста, за да я тласне по-високо, да я запрати в експлозиите на екстаза.

Лира се изви към него и изкрещя името му, когато той се изправи бързо над нея, повдигна я и притисна пениса си към конвулсиращата тъкан на вагината й, стискайки зъби от удоволствието.

Беше толкова тясна. Толкова гореща.

Течна коприна. Гореща като лава сметана.

Тарик улови бедрото й с една ръка и отпусна тежестта си на лакътя на другата, когато усети как краката й се обвиват около него.

Вагината й се свиваше около пениса му, малки пипала от усещане — стегнати, вълнообразни ласки — заливаха ерекцията му, когато се раздвижи вътре в нея, първо с кратки, отчаяни тласъци, а след това с твърди удари, започна да я обладава с цялата сила и отчаяние на глада, нарастващ в него.

Устните му се сведоха към нейните, езикът му се гмурна в устата й. Лира се раздвижи под него, отворена за него, пленявайки го с приглушени викове и все по-стегнати свивания на отзивчивата й женственост.

Тя беше екстаз. Тя бе живот.

Темпото на тласъците му нарасна, когато хормонът бликна от езика му в нейния организъм, възбуждайки ги допълнително, запращайки ги стремително към оргазъм.

Когато Тарик почувства как освобождението стяга тестисите му, израстъкът под главичката на пениса му започна да се изпълва, втвърдява и надига оживено, за да го заключи здраво вътре.

Бурни тръпки разтърсиха Лира, ръцете й се стегнаха около врата му, а главата й се завъртя, когато устните му безпогрешно откриха белега, който я маркираше като негова половинка. Тогава започна да я залива със спермата си.

Шокиращо, бурно удоволствие. Свързване, различно от всичко, което Тарик би могъл да познае. И Лира. Винаги Лира. Центърът на неговия живот.

— О, господи! Кажи ми, че това нещо, което наричаш шип, няма да изчезне с разгонването — изпъшка младата жена, когато двамата намериха способността да дишат. — Не бих била доволна.