Лора Лей - Да имаш за съсед Порода

Силен смях изпълни въздуха.

— Ти наистина вярваш в това, нали, Тарик? — попита той, клатейки глава. — Няма нужда да се притесняваш, Лъвче. Те все още са там. Скрити добре, на безопасно място, но са същите.

— Млъквай, Крайтън — изсъска партньорът му. — Убий го и да приключваме с това.

Лира трепна, а погледът й подивя при изказването.

По дяволите. Тя беше жокерът, не тези две копелета. И нямаше нищо, което Тарик да може да направи, освен да се моли здравият й разум да надделее.

— Твоето приятелче е малко нетърпеливо, Крайтън — подигра се Породата, като се облегна на рамката на вратата и скръсти ръце на гърдите си, докато ги наблюдаваше. — Малко заповеднически се отнася, нали?

Егото на Крайтън беше легендарно.

— Млъквай, Тим — отсече той. — Държа го под контрол.

— Сигурен ли си, че не е Койот? — Тарик кимна към добрия стар Тим, който имаше бледи лешникови очи, изпълнени със страх, и дълга тъмнокестенява коса. — Той трепери като лист.

Кикотът на Крайтън беше подигравателен и остърга нервите на Тарик, когато дулото на пистолета се плъзна по слепоочието на Лира в студена ласка.

— Той ще се справи — увери го Крайтън, когато Тарик се взря в него студено. — За съжаление няма награда за главата ти. Но предполагам, че ще трябва да те убия. Ако беше на мое място, момче, ти би направил същото. — Той поклати глава с фалшиво съжаление. — Някои Породи никога не се научават.

Само още малко. Само още няколко секунди.

Тарик можеше да подуши Брейдън и още една Порода до задната врата. Но също така можеше да усети преобладаващата миризма на ярост до предната врата. Човешка ярост. Бащина ярост.

Мамка му.

— Това беше наистина лош момент да се обадиш, Крайтън. — Тарик поклати глава, сега почти съжаляваше другия мъж. — Това е вечер за хляб, нали знаеш.

Той погледна към Лира, молейки се тя да разбере съобщението. Младата жена примигна, изумление и вълна от подновен страх заблестя в очите й.

— Вечер за хляб? — Крайтън се вторачи в него объркано. — Какво общо може да има хляба с всичко? Нима свободата е размътила мозъка ти?

— Жалко за теб, но аз вярвам, че може да има.

Задната врата се разцепи, а алармата на къщата започна да гърми. Лира, благословено да е нежното й сърце, не беше глупава. Преди Крайтън да успее да я спре, тя се хвърли на пода, търкулна се под масата, а кракът й изрита коленете на Тим, когато Тарик се наведе, извади с бързо движение пистолета зад гърба си и отвърна на огъня на дресьора.

Предната врата експлодира, когато Крайтън се свлече на пода, а Тарик се хвърли под кухненската маса и закри тялото на Лира, оставяйки Тим на Брейдън и всеки друг, който крещеше за кърваво убийство, да се погрижат за него.

— Казах ти, че няма да свърши работа. Не можеш да си играеш с хора, които те познават толкова добре, Лира — изръмжа Тарик, напомняйки й предупреждението си, когато тя говореше с баща си по-рано. Той я придърпа по-навътре под масата, принуждавайки я да застане зад него и подслонявайки я между тялото си и стената, докато тя се бореше да го отблъсне.

Брейдън и Джонас бяха на пода, оръжията им бяха вдигнати и в готовност, когато трима добре обучени Морски тюлена 2 2 Специалните сили ВМС на САЩ са известни като Морски тюлени (US NAVI SEALS). SEALS — в буквален превод „Морски тюлени“ се явява абревиатура — SEA AIR Land (море, въздух, земя). — Бел.прев. нахлуха в стаята с извадени оръжия и убийствен блясък в очите.

— По дяволите, Тарик, пусни ме, преди да са унищожили къщата — кресна Лира в ухото му. — Ще я сринат до основи.

— По-добре къщата, отколкото мен — изсумтя Породата, като я задържа на място, когато облечените в черно фигури спряха до масата, последвани от чифт крака, обути в дънки.

Баща й.

Мамка му.

— Виж, харесвам тази къща повече от моята. — Тя блъсна рамото му, преди да постави колене на гърба му и да го натисне. — А те ще я съсипят.

— По дяволите, стой неподвижна, жено — изръмжа Тарик. — Мога да възстановя къщата и след като не мога да убия копелетата, понеже са ти роднини, наистина бих предпочел да стоя далеч от пътя на опасността. Или на теб ти е все едно? — изръмжа подигравателно.

— Глупак.

— Пикла.

— Е, поне тя е жива — провлече един подигравателен глас, когато тримата Морски тюлена се наведоха да погледнат под масата.

Очите им, поразително приличащи на тези на Лира, се вторачиха в него. Мъжете бързо приеха факта, че той няма намерение да й позволи да мръдне поне засега, а тя е доста доволна да стои там, където е, независимо от обидите.