Лора Лей - Да имаш за съсед Порода

Но какъв по-добър начин да си отидеш от този свят.

Тарик щеше да се засмее при тази мисъл, ако тя не бе избрала този момент да каже на татенцето с онзи сладък невинен тон, че ще работи цяла вечер.

Това бе достатъчно да го накара да изпъшка тихо.

— Да, татко, обещавам да съм предпазлива и да заключа вратите и прозорците за през нощта. — Обещанието бе направено с почти автоматичен тон. — Давам ти дума, че единствените диви животни, които ще пусна, ще са четириноги. Не че съм виждала някакви напоследък. — Лира се ухили дръзко на собствените си думи, като намигна на Тарик.

Луда жена! Мъжът изръмжа тихо, оформяйки с устни думите, а тя само извъртя очи. Кой мислеше, че ще повярва в това?

— Днес не е ден за печене на хляб — прозина се Лира, след като приглушеният звук от дълбокия глас на баща й спря да говори. — Освен това съм заета. Те могат да почакат ден или два. — Тя се сгуши по-дълбоко във възглавниците, намръщена, докато Тарик я гледаше с почти сляпо очарование.

Тя всъщност беше убедена, че сама е предизвикала това. Тарик можеше да го види по лицето й. В тона на гласа на баща й, чу друга история. Не можеше да чуе думите, само живия тон и почти войнишката твърдост.

Лира щеше да го погуби. Неговото обучение беше отлично, но трима агенти от Специалните части от величината на тези, които бяха помогнали за освобождаването на Породите от дресьорите на Съвета и войниците, не биха били по никакъв начин лесни за побеждаване. Особено като се има предвид, че не можеше да убие семейството на половинката си.

— Да, татко, обещавам да си почина и да ти се обадя утре — отговори Лира с помирителен тон, който беше толкова отвратително сладникав, че накара Тарик да се запита дали вечерята му ще успее да се задържи в стомаха му.

Отбеляза си мислено никога да не позволява да бъде подведен от този тон на гласа й.

Когато младата жена най-сетне затвори телефона, Породата я погледна строго.

— Надявам се, не вярваш, че си ги заблудила — изръмжа той яростно. — Сега цялото ти семейство ще разпердушини квартала, за да те търси.

— Не ставай глупав. — Лира се изсмя на предсказанието му. — Първо ще дойдат тук. Не мисля, че ти се доверяват напълно. Нещо, за което не са в състояние да намерят достатъчно информация за него. — Тя размърда фино извитите си вежди неприлично. — Бил ли си лошо момче, Тарик? Укриване на документи и други такива?

Тя се размърда под чаршафа, опря длани на матрака и се наведе по-близо към него, а в очите й танцуваха блестящи искри на веселие, когато го дари с лека, предизвикателна усмивка.

— Трябва ли да те напляскам, задето си лош сега?

Той смръщи вежди. Пренебрегна болката в пениса си. Нуждаеше се от душ и храна или щеше да рухне от изтощение.

— Ти? Аз смятам да те напляскам по-късно. — Тарик я посочи с пръст подчертано и решително. — Някой трябва да те научи да не си играеш такива очевидни игри с мъже, които те познават прекалено добре.

— Да. Добре. — Лира имаше дързостта да му се изсмее. — Не си играех с татко. Той може да вижда право през моите лъжи. Всичко, което казах, беше истина…

— По заобиколен начин — изсумтя Тарик.

— Как мислиш успях да се измъкна от къщата му? — Тя се отпусна обратно на възглавницата, а чаршафът се смъкна от гърдите й и откри твърдите й изкусителни зърна. — Но ти можеш да ме накажеш, ако искаш.

Тя ставаше прекалено самоуверена в способностите си да го докара до пълна лудост.

Накрая Тарик просто вдигна ръце, стана от леглото и тръгна към вратата на банята. Ако ще трябваше да се бори с братята й, не искаше да мирише на секс, когато го прави.

— Отивам да си взема душ — отсече той. — Имам чувството, че може да не съм подготвен за посещението на семейството ти, което трябва да изтърпя. А ти създаваш проблеми, Лира. В един от следващите дни, това ще се върне и ще те плесне по задника.

— Наистина? — В изпълнения й с веселие поглед проблесна интерес. — Обзалагам се, че ще ме накара да се подмокря.

Тарик изсумтя.

— Не се и съмнявам, малка пакостнице.

И преди тялото му да вземе връх над разума, той се насили да влезе в банята и затвори вратата след себе си, за да не се присъедини към нея в леглото.

Когато пристъпи под водата, от която се издигаше пара, той си отбеляза да се свърже с Брейдън и да го предупреди да се очакват неприятности. Имаше лошото предчувствие, че много от тях вече са на път към него.

Лира се засмя, когато вратата на банята се затвори зад Тарик и позволи на топлината, която го дразнеше, да изпълни сърцето й. Обичаше изражението на лицето му. За първи път сенките, които обикновено бяха там, бяха изчезнали. На тяхно място може да имаше раздразнение или недоверие, но тя бе видяла там също така и щастие.