Сара Шепард - Издирва се

— Али? — извика Ариа в голямата всекидневна. Фотьойлите бяха покрити с чаршафи и приличаха на разкривени призраци. Всички стояха неподвижно и се ослушваха.

Спенсър се спря в средата на кухнята.

— Може би не е сега моментът да го кажа, но майка ми се обади по-рано. Сестра ми още я няма…

— Какво ? — Емили се спря до печката.

— Ами ако ни е последвала? — Гласът на Спенсър потрепери. — Ами ако е тук?

— Не може да бъде. — Хана отпи здрава глътка от коктейла си. — Спенсър, няма начин да е тук.

Спенсър бързо навлече пуловера си и тръгна към вратата, която водеше към страничния двор. Емили грабна суичъра и дънките си, облече ги и я последва. Старата, ръждясала врата изскърца при отварянето. Небето беше ясно и обсипано със звезди. Единствената друга светлина идваше от гаража. Черното БМВ беше оставено на алеята. Очите на Емили се стрелкаха наляво и надясно в търсене на движеща се сянка. Тя извади телефона си, чудейки се дали не трябва да се обадят на някого. На екрана й беше изписано съобщение: „Без покритие“. Останалите погледнаха телефоните си и поклатиха отрицателно глави. Всички бяха извън обхват.

Емили потрепери. Това не можеше да се случва. Не и отново . Ами ако те се бяха забавлявали на верандата, докато междувременно нещо ужасно се беше случило на Али? Беше като повторение на ситуацията в седми клас: те стояха в хамбара хипнотизирани, докато едно момиче беше убито.

— Али! — извика Емили. Гласът й отекна в нощта. — Али! — извика отново тя.

— Какво? — разнесе се в отговор.

Всички рязко се обърнаха. Али стоеше на кухненската врата, все още облечена с дънките си и кашмирената си блуза. Гледаше ги така, сякаш бяха полудели.

— Къде се бяхте изгубили ? — засмя се тя. — Отидох да проверя температурата в джакузито, а там нямаше никой! — Тя се престори, че избърсва потта от челото си. — Толкова се уплаших!

Емили се запъти към къщата, въздъхвайки дълбоко с облекчение. Но когато Али отвори вратата и я задържа, за да влезе вътре, зад гърба си Емили чу изпукването на съчка. Тя замръзна на мястото си и погледна през рамо, убедена, че ще види две очи, които се взират в нея от гората.

Но там всичко си беше тихо и спокойно.

Нямаше никой.

Спенсър и останалите влязоха обратно в къщата.

— Водата в джакузито е прекалено студена — реши Али. — Но има много други неща за правене.

Спенсър хвърли неупотребената си кърпа на масата, отиде във всекидневната и седна на кожения диван. Беше се вкочанила цялата — отчасти заради студа, отчасти от страх, че нещо може да се е случило на Али. Обзе я безпокойство, причината за което не можеше да определи. Как Али не ги беше чула, докато те всички я викаха с цяло гърло? Как така не я бяха видели, когато бе отишла на верандата, за да провери водата? Какво беше онова туп , което се беше разнесло от вътрешността на къщата? И къде изобщо се беше дянала Мелиса?

Останалите се събраха в стаята. Али седна в плетения люлеещ се стол, който някога наричаха „Стола на графинята“: онази от тях, която биваше определена за „Графинята“, сядаше в този стол, а те трябваше да изпълняват всичките й желания през целия ден. Хана седна на старата жълта табуретка до телевизора. Емили се настани върху кожения фотьойл до дивана, кръстоса крака и разсеяно започна да човърка една мъничка дупка в тапицерията. Ариа седна на дивана до Спенсър и притисна към гърдите си една сатенена възглавница, обсипана с щампи на черешови цветове.

Али протегна ръце върху извитите плетени облегалки за ръце на „стола на графинята“ и въздъхна шумно.

— И така. След като идеята за горещо джакузи отиде по дяволите, имам друго предложение за вас.

— Какво? — попита Спенсър.

Али се намести и столът изскърца.

— Тъй като последното ни гостуване с преспиване имаше такъв печален край, мисля, че трябва да го изтрием от съзнанията ни. Бих искала да го пресъздам. Без няколко малки подробности, разбира се.

— Като твоето изчезване ли? — попита Емили.

— Естествено. — Али завъртя кичур коса около пръста си. — И за да бъде всичко точно, трябва да ви хипнотизирам отново.

Спенсър усети как кожата й изстива. Емили остави чашата си на масата. Ръката на Хана замръзна във въздуха, докато поднасяше шепа кракери към устата й.

— Ами… — започна Ариа.

Али повдигна едната си вежда.

— Докато бях в клиниката, ме караха да посещавам всякакви терапевти. Една от тях ми каза, че най-добрият начин да се отървеш от някой неприятен спомен, е да го пресъздадеш наново. Мисля, че това наистина много ми помогна… — Тя въздъхна. — Може да помогне на всички нас.