Сара Шепард - Издирва се

Али се обърна и подхвърли по нещо меко и пухкаво на всяка от тях.

— Време е за гореща вана! — Тя плесна с ръце. — Направете си по един коктейл и се преоблечете, а аз ще ида да приготвя джакузито.

Тя взе чашата си и прекоси хола към вратата, която излизаше на верандата. Хана погледна към предметите, които Али й беше подхвърлила — пухкава бяла кърпа и изрязани бански „Марк Джейкъбс“ на точки. Тя поднесе банския под светлината на лампата, възхищавайки се на фината материя и сребристите връзки.

Изведнъж Хана се изпъна въодушевена. Добър опит, кучки . На етикетчето от вътрешната страна пишеше номер нула. Хана се усмихна вътрешно, поласкана и замаяна. Това беше най-добрият комплимент, който някой някога й беше правил.

Главата на Емили определено се беше замаяла от алкохола. Тя стоеше в малката баня на първия етаж, облечена само с изрязаните бански, въртеше се наляво-надясно пред огледалото, оглеждайки изпъкналите си бицепси, тънкото си кръстче и добре оформените рамене.

— Готина си — прошепна тя на отражението си в огледалото. — Али те желае. — Тя се изкиска.

Главата й беше замаяна не само от водката, но и от Али . Освен това се вълнуваше, че отново е в къщата край Поконос. Ами целувката на Али в тоалетната по време на бала? Емили не беше сигурна дали през целия си живот се е чувствала толкова щастлива.

Тя излезе от банята, увила пухкавата кърпа около кръста си. Направи си още един коктейл и излезе на остъклената веранда. Тя изглеждаше точно така, както си я спомняше — с миризмата на мокра пръст, с каменните градински джуджета в ъгъла и странните, облицовани с керамични плочки маси, които госпожа Дилорентис беше купила на някаква разпродажба. Емили очакваше да види Али там — искаше тайничко да я целуне, преди останалите да излязат — но на верандата нямаше никой.

— Студ! — извика Емили щом стъпи с босите си крака на ледения под. Близо до вратата беше поставена една кварцова лампа, а големият пластмасов капак на джакузито беше махнат и подпрян в ъгъла. Моторът шумно бръмчеше. На повърхността на водата бълбукаха розови балончета.

Когато Емили я докосна, отново изписка. Тя беше леденостудена. Джакузито сигурно не беше използвано от години.

Хана, Спенсър и Ариа се появиха на верандата. Докато чакаха Али да се преоблече, Хана донесе тон колонките от хола и пусна една песен на Бритни Спиърс, на която обожаваха да танцуват в седми клас. Всички започнаха да й припяват, точно както едно време. Емили разгъна кърпата си и я плъзна съблазнително по тялото си. Хана пристъпваше наперено по пода, сякаш се намираше на модно ревю, спирайки се до стената, за да направи манекенска поза. Спенсър играеше канкан, вдигайки високо краката си. Ариа се опита да я имитира и едва не събори една саксия с папрат. Момичетата се запревиваха от смях, прегръщайки се. След това се отпуснаха задъхани край джакузито.

— Не мога да повярвам, че толкова години се избягвахме — изтърси Спенсър. — Какво ни беше прихванало?

Ариа махна презрително с ръка.

— Бяхме глупачки. Трябваше да си останем приятелки.

Емили усети как се изчервява.

— Така е. — Тя не можеше да си представи, че и останалите са се чувствали също като нея.

Хана изтръска няколкото пожълтели листа от един от столовете и седна на него.

— Липсвахте ми, момичета.

— Не е вярно. — Спенсър я посочи с пръст, замаяна от алкохола. — Ти си имаше Мона.

Всички изведнъж се умълчаха, припомняйки си какво им беше причинила Мона. Емили усети буца в гърлото си, когато видя Хана да примигва и да се обръща настрани. Не стига, че Мона беше измъчвала Емили, ами тя беше и най-добрата приятелка на Хана. Емили пристъпи напред и я прегърна.

— Съжалявам — прошепна тя. После се приближи Спенсър, след това и Ариа.

— Тя беше луда — промърмори Спенсър.

— Не трябваше никога да прекъсвам връзките си с вас — рече Хана, облегнала чело на рамото на Спенсър.

— Всичко е наред — извика Емили и поглади Хана по дългата, копринена коса. — Нали сега сме с теб.

Четирите останаха така, докато песента не свърши и настъпи тишина. Джакузито бръмчеше. От вътрешността на къщата се чу силно тупване . Спенсър вдигна глава и се намръщи.

— Али нещо се преоблича твърде дълго.

Всички се увиха в кърпите си и влязоха вътре. Прекосиха хола и отидоха в кухнята.

— Али? — извика Хана. Никакъв отговор. Емили надникна в банята, от която беше излязла преди малко. От крана на чешмата капеше вода. Струята въздух от вентилатора разклащаше края на тоалетната хартия.