Сара Шепард - Издирва се

Али изкара снимките на екрана на телефона си и го размаха пред лицето на Хана. Писмото на Кейт разкриваше, че тя тайно си пада по Шон Ейкърд, бившия на Хана, и тя се кълнеше, че е готова да посещава сбирките на Клуба на девствениците с него. Любовното писмо на Райли беше до Сет Кардиф, набито момче от отбора по плуване. Очевидно много й харесваше как изглежда в прилепналия си плувен костюм „Спийдо“. Писмото на Наоми беше до Кристоф Бригс, пламенният режисьор от клуба по театрално майсторство в „Роузууд дей“, в което тя искаше да се опита да го „откаже от гейските му настроения“. Всяко момиче беше подпечатало писмото си с ярко начервена целувка. Сигурно са били много пияни, когато са ги писали. Какво унижение.

— Супер. — Хана и Али плеснаха възторжено ръце.

— Така че до бала ще продължа да се преструвам, че съм най-добра приятелка с тях. Не трябва да разберат, че разговаряме, защото това ще провали цялата работа.

— Разбира се — съгласи се Хана. Това щеше да е най-великото, най-удовлетворяващо повторение на първия път, когато Али заряза Наоми и Райли, точно преди благотворителния бал в „Роузууд дей“ в шести клас. Хана никога нямаше да забрави ужасените изражения на лицата им, когато разбраха, че са заменени. Какво удовлетворение.

— А ти всъщност защо ги заряза тогава? — попита Хана. Двете никога не бяха обсъждали този въпрос — Хана се страхуваше да го повдигне, защото можеше да развали приятелството й с Али. Но това се беше случило преди много години, а сега двете най-после бяха равни.

Двойните врати на кухнята се люшнаха и навън излезе сервитьорка, която носеше табла с чинии. В единия край на устата на Али потрепна мускулче.

— Разбрах, че всъщност изобщо не са ми приятелки.

— Да не са ти сторили нещо? — притисна я Хана.

— Може и така да се каже — промърмори уклончиво Али.

Група момичета, които седяха на няколко маси от тях, разглеждаха един брой от „Ъс Уийкли“, и разменяха клюки за неуспешните пластични операции на разни звезди. Двойка възрастни съпрузи похапваха от парче разтопен шоколадов кейк. Пред Хана и Али се появиха чиниите с миди и пържени картофки, над които се вдигаше пара. Али веднага се нахвърли на храната, а Хана се забави за миг, опитвайки се да се досети какво са направили Наоми и Райли.

— Планът с писмата е страхотен! — Хана грабна едно картофче от върха на купчината. — Ще стане точно като с прочутата бележка на Уил Батърфийлд.

Али се спря за миг, стиснала една мида между палеца и показалеца си. Между веждите й се оформи бръчка.

— А?

— Нали се сещаш — продължи Хана. — Онзи път, когато ти намери бележката, която Уил Батърфийлд беше написал на учителката си по математика, и накара Спенсър да я прочете по училищната уредба? Класика!

Замъгленият поглед на Али постепенно се проясни и устата й се разтегли в усмивка.

— А, да. Вярно. — Усмивката й бързо премина в мръщене. — Извинявай. Всичко ми се струва толкова отдавна.

Хана пъхна една мида в устата си и се запита дали не трябваше да си мълчи.

— Няма нищо — рече тя и потупа Али по ръката. Но вниманието на приятелката й беше насочено другаде. Хана проследи погледа й към атриума. Някой се беше скрил зад бълбукащия фонтан и ги гледаше. Стомахът на Хана се сви. Мерна се кичур руса коса и Хана се сети за полароидната снимка, която Ариа беше намерила. Лицето, отразено в прозореца. Сега по новините твърдяха, че може би Били не е виновен за всички убийства. Кошмарът им сякаш се завръщаше.

Хана погледна към Али.

— Кой беше това?

— Не знам — прошепна Али в отговор. Ръцете й трепереха.

Хана затаи дъх, наблюдавайки, чакайки, но пред фонтана мина група деца, които закриха гледката. Когато се отдалечиха, човекът, който ги наблюдаваше, беше изчезнал.

Докато Емили навлизаше в новия квартал на Али, върху волвото й се изсипваше пороен дъжд. Декоративното езеро със старомодния му дървен белведере и тръстиковото мостче изглеждаше тихо и спокойно в студената, зимна тъмнина. Емили вече си представяше как ще седи заедно с Али край езерцето през пролетта, ще се държат за ръце и ще духат цъфнали глухарчета. Представяше си как двете ще карат колела из квартала и ще си правят къмпинг в големия й заден двор, като се будят на всеки няколко часа, за да се целунат. Представи си как спира пред дома на Али, за да я вземе за бала по случай Свети Валентин, а Али слиза по стълбите, облечена с великолепна червена копринена рокля и червени сатенени обувчици.