Сара Шепард - Издирва се

Ариа прокара език по зъбите си. Сега, като се замисли, май беше чула , че Майк има нов прякор. Но пък беше решила, че това е някакъв откачен лакроски ритуал.

— Някой подхвърлил изцапано бельо в шкафчето ми — проплака Майк, пъхна ръце в джобовете на якето си и се повлече към двойните врати на мола. — Снимали ги и ги разпратили на всички. Каква тъпотия. Аз дори не нося боксерки на „D&G“.

— Знаеш ли кой го е направил? — попита Ариа.

— Сигурно е някой, който ме мрази.

Косъмчетата по врата на Ариа настръхнаха. Това й звучеше като нещо, което А. би направил. Тя огледа паркинга, но той беше пълен предимно с измокрени майки и бебешки колички. Никой не ги гледаше.

— Сега всички ми се подиграват. Дори се опитаха да ме накарат да си върна лакроската гривна — продължи Майк.

— Върна ли я? — попита Ариа, стъпвайки на бордюра.

— Не. — Гласът на Майк прозвуча смутено. — Ноъл се застъпи за мен.

Ариа изпита удоволствие от отговора му.

— Много мило.

— Но като гледам как вървят нещата, току-виж съм се върнал в Исландия, да се запиша в елфската комуна — проплака Майк.

Ариа изсумтя и задържа вратата, за да влезе брат й. Вълна от топъл въздух разроши косата й.

— Това е просто някакъв глупав прякор. Всичко ще отмине.

Майк изсумтя.

— Съмнява ме.

Когато двамата влязоха през големите двойни врати в „Сакс“, Ариа забеляза поставената вляво маса с два малки олтара: един за Али и един за Джена. Подобни паметници изникваха на най-различни места в Роузууд — в местния „Уауа“, луксозен магазин за сирена на Ланкастър авеню, и в „Майти куил“, малка книжарница близо до колежа „Холис“, където Ариа и Али обичаха да ходят и тайно да четат книги за секса. Ариа се спря, привлечена от една снимка на Джена. Тя беше същата, която А. беше изпратил на Емили — с Джена, Али и едно скрито русо момиче, за което вече знаеха, че е било Кортни. Ариа грабна сребристата рамка и я обърна. Откога тази снимка стоеше чук? По този начин ли Били — или който там беше А. — се беше сдобил с нея?

— По дяволите — прошепна рязко Майк, хващайки Ариа за ръката. — Дай да минем оттук. — Той зави надясно и я поведе към домашните потреби.

— З-защо? — попита Ариа.

Майк я изгледа лошо.

— Уф ! Не искам да се срещам с Хана. Скъсахме.

— Хана тук ли е? — извика Ариа и завъртя глава. И щом надникна през рамо, видя Хана, Спенсър, Емили и Али, застанали пред щанда за козметика на „Диор“. Емили раздаваше въздушни целувки пред огледалото, бузите и скулите й грееха. Спенсър се наведе над щанда и посочи един фон дьо тен на продавачката. Хана и Али като че ли бяха потънали в дискусия за различните тонове на сенките за очи. Бяха застанали глава до глава, както правеха най-добрите приятелки. Ако присвиеше очи, Ариа можеше да си представи, че Спенсър, Хана, Емили и Али са отново в седми клас. Липсваше само едно нещо: самата Ариа.

— Емили, този цвят ужасно ти отива — каза Али.

— Трябва да си купим още гримове и да си ги вземем на Поконос след бала — каза Спенсър, като отвори една компактна пудра и се взря в малкото огледалце. — Можем да се гримираме една друга.

Ариа усети как сърцето й се свива. Заболя я, че се забавляват без нея, сякаш тя не съществуваше. Освен това правилно ли беше чула — че наистина смятат да отидат в къщата на Али край Поконос?

Просто си помисли , й беше казала Али в гората. Опитай се да погледнеш на нещата от моята перспектива . И като че ли другите момичета бяха направили точно това.

Ариа се скри зад купчината плетени пуловери на „Ралф Лорен“ и последва Майк, който се отдалечаваше от магазина за козметика. Но когато заобиколи масата с изложени кристални вази, Ариа не можа да не се сети за първия път, когато тя и старите й приятелки заедно връхлетяха щандовете за козметика в „Сакс“. Това се случи два дни след благотворителния бал в Роузууд, когато Али беше приела Ариа в своя кръг. Беше се приближила с твърда стъпка до масата й и й беше направила комплимент за обиците от паунови пера, които баща й беше донесъл от Испания. За пръв път някой в училище й беше направил комплимент, особено някой като Али. От този миг нататък Ариа се чувстваше част от нещо, чувстваше се специална. Беше толкова хубаво да си има тясна група от приятелки — момичета, които й дават съвети, които я търсят по коридорите в междучасията, които я канят на купони и пазар, и на екскурзии до Поконос през уикенда. Тя никога не забрави онзи път във вилата край Поконос, когато се бяха скрили на една от тайните стълби край спалнята за гости, за да изплашат Джейсън Дилорентис, когато се прибере вкъщи. Стори им се, че чуват колата му на алеята и когато в кухнята издрънча някаква чиния, Али изскочи на открито и изкрещя „Бум!“. Но се оказа, че това не е Джейсън — някаква улична котка се беше промъкнала през не добре затворената врата. Али извика изненадано и всички хукнаха нагоре по стълбите и се натръшкаха по леглата си, заливайки се от смях. Ариа не беше сигурна дали изобщо някога се е смяла толкова много.