Сара Шепард - Издирва се

— Сега вече знам защо така се умълчаваш, когато се преобличаме в съблекалнята — подразни я тя.

Емили скочи и се блъсна в ъгъла на огромната мраморна дъска за шах върху холската масичка. Бялата царица се залюля и падна.

— Трябва да вървя.

Лицето на Али повехна.

— Какво? Защо?

Емили грабна якето си, което беше оставила на облегалката на стола.

— Просто си спомних, че имам домашно.

Очите на Али бяха изпълнени с тревога.

— Не искам да си ходиш.

Брадичката на Емили трепереше. Не плачи , каза си тя на ум.

— Онзи ден, когато ти казах какво чувствам към теб, бях напълно сериозна. — Али хвана Емили за ръката. Навън светна лампата над входната врата на съседите. — Но първо трябва да оправя живота си, нали?

Емили потърси в джоба на якето си ключовете от колата. Това сигурно беше просто извинение. Може би утре Али щеше да се забавлява за нейна сметка. Емили не трябваше да й се доверява така скоро. Очевидно тя не се беше променила чак толкова.

— Няма да те зарежа — обеща Али, сякаш можеше да чете мислите в пламналата й глава. — Най-важното е, че отново сме приятелки. Пак можем да отидем заедно на бала. И ми се иска всички заедно да се приготвим за него.

— Всички ли? — примигна Емили.

— Ти, аз, Спенсър, Хана… — Али я погледна, изпълнена с надежда. — Може би дори Ариа? Мислех след това да отскочим до къщата на семейството ми край Поконос. — Тя стисна ръката на Емили. — Искам отново да сме заедно, както едно време.

Емили изсумтя, но пусна ключовете в джоба си.

Али потупа дивана до себе си.

— Моля те , остани. След като вече знам, че ще ходиш, трябва да поговорим за бала. Обзалагам се, че дори не си си избрала още рокля.

— Ами, не съм. Мислех да облека нещо на сестра ми.

Али я щипна игриво.

— Точно както едно време.

Емили се облегна назад. Чувствата бушуваха в гърдите й, но щом Али отвори един брой на „Тийн воуг“ и посочи няколко парти-рокли, които биха подчертавали прасковената кожа на Емили, настроението й започна да се оправя. Може би наистина прибързваше. Али се беше върнала — всичко постепенно щеше да си дойде на мястото.

Когато Али стигна до „Севънтийн“, Емили чу стъпки по коридора. Джейсън застана до стълбите и надникна в хола. Челото му се набърчи, ъглите на устата му увиснаха надолу и той стисна толкова здраво перилата, че кокалчетата на пръстите му побеляха.

Емили зяпна от изненада. Но преди да успее да смушка Али, Джейсън излетя от къщата и тресна вратата зад гърба си.

В ранния съботен следобед Ариа слезе от субаруто, заключи го и тръгна през паркинга на мола. Майк вървеше до нея с плътно прилепнала качулка на якето си. Ариа се беше съгласила да го придружи до оптиката в мола „Кинг Джеймс“, за да си вземе още един чифт лещи — непрекъснато ги губеше, а не смееше да си сложи очилата. Напоследък Мередит си припяваше непрекъснато разни песни от „Пепеляшка“, докато боядисваше детската спалня — в неутрално жълто, тъй като Мередит и Байрън не искаха да разберат пола на детето си, преди да се роди — и Ариа отчаяно си търсеше поводи да се измъкне от къщата.

Телефонът й иззвъня. Тя го измъкна от джоба си и погледна екрана. Уайлдън . Стомахът й се сви от страх. Защо й се обаждаше? Дали е разбрал, че тя е изпратила в полицията снимката, която беше намерила в гората? Тя натисна бутона за изключване на звука и пусна телефона в джоба си с разтуптяно сърце.

Знаеше, че е постъпила правилно, като е изпратила анонимно снимките в роузуудската полиция. Така щеше да се предпази — не искаше повече да е в центъра на този случай. Мислеше да каже на полицаите и за Мелиса, която беше видяла да тича през гората, но ако това се окажеше просто съвпадение? И определено нямаше намерение да им съобщи за това, че е видяла Кортни — Али — до кладенеца… или за какво бяха говорили.

— Ще ходиш ли на бала довечера? — попита тя брат си, докато вървяха бавно към входа на мола от страната на „Сакс“.

Майк я погледна с крайчеца на окото си.

— Ти как мислиш?

Ариа заобиколи един голям джип, чиято задница стърчеше извън мястото за паркиране.

— Ами… да? — Откакто се бяха върнали, Майк посещаваше всяко организирано от „Роузууд дей“ празненство.

Той се спря и сложи ръце на хълбоците си. От ноздрите му излизаше пара.

— Да не би да искаш да кажеш, че не си чула? — попита я подозрително той.

Ариа примигна.

— Изцапаното бельо? — Той плесна с ръце до дупето си. — Посерко ?