Сара Шепард - Издирва се

— Знае? — повтори Спенсър. Емили се усмихна заговорнически. — Какво знае? Какво става тук?

Кортни се пресегна и я хвана за ръцете.

— Спенс. Аз съм Али .

Пред очите на Спенсър изскочиха искри.

— Не е смешно.

Но Кортни я гледаше сериозно. Емили също.

Музиката звучеше глухо. От дискотечните светлини я заболя главата. Спенсър се сви в дъното на сепарето.

— Престани — рече троснато тя. — Веднага.

— Истина е — каза Емили с ококорени, немигащи очи. — Самата истина. Просто я изслушай.

Кортни започна да обяснява какво се е случило. Когато Спенсър чу думата „смяна“, мартинитата, които беше погълнала, тръгнаха да се връщат навън. Как беше възможно? В никакъв случай нямаше да й повярва. Не можеше да повярва.

— Колко пъти сте били заедно в Роузууд? — попита Спенсър с прегракнал глас, стиснала здраво парапета.

— Само веднъж — отвърна Кортни — Али? — с наведена глава — През уикенда, когато сестра ми умря.

— Не, почакай — намръщи се Емили и вдигна показалец. — Не е ли била тук още един път? — Тя взе черната си дамска чантичка, извади телефона си и им показа старата снимка, която А. й беше изпратил. Али, Джена и трето русо момиче, обърнато с гръб към камерата, стояха в двора на семейство Дилорентис през един късен летен следобед. Третото момиче можеше да е близначката на Али.

— О! — Кортни отметна коса и щракна с пръсти. — Точно така. Забравих. Беше си дошла вкъщи за няколко часа, преди да се прехвърли в другата болница.

Спенсър броеше цветните стъклени плочки на стената на сепарето, опитвайки се да осмисли казаното и да намери някакъв ред в хаоса.

— Но след като Кортни винаги се е преструвала на Али, как да съм сигурна, че ти не си Кортни?

— Не е — настоя Емили. Русото момиче също поклати отрицателно глава.

— Ами пръстенът? — притисна я Спенсър, сочейки към голия пръст на Кортни. — Момичето в ямата беше с пръстена на Али на показалеца си. Щом ти си Али, защо Кортни го е носела?

Кортни смръщи лице, сякаш беше изпила на екс чаша вкиснал ябълков шнапс.

— Изгубих пръстена си на сутринта преди гостуването у вас. Сега знам, че сестра ми го е откраднала.

— Не си спомням да съм го виждала на пръста ти онази нощ — каза бързо Емили.

Спенсър я погледна. Естествено, Емили искаше да повярва, че това е Али — нали за това копнееше през последните четири години. Но когато Спенсър се опита да си спомни, тя също не беше съвсем сигурна. Носеше ли Али пръстена си в онази нощ?

Край тях мина група момчета с щръкнали коси и закопчани до горе ризи. За миг изглеждаха така, сякаш смятат да дойдат при тях, но като че ли усетиха, че тук става нещо странно и побързаха да се изнесат. Кортни хвана Спенсър за ръцете.

— Помниш ли когато се скарахме в хамбара? Три години и половина съм го мислила. Съжалявам. Съжалявам и за всичко друго, което съм ти причинявала — както когато те дразнех, като закачах на прозореца спортния си екип за хокей на трева така, че да го виждаш. Знаех , че ще те е яд. Но аз ти завиждах… и се чувствах несигурна. Винаги съм смятала, че ти заслужаваше да бъдеш приета в отбора, а не аз.

Спенсър се вкопчи в кожената облегалка на дивана в сепарето и се опита да си поеме дъх. Всеки можеше да знае за караницата в хамбара — Спенсър трябваше да разкаже за това в полицията. Но спортния екип на прозореца? Това бе нещо, за което Спенсър не беше разказала на приятелките си.

— Съжалявам и за онова с Иън — каза Кортни — или може би наистина това беше Али? — Не трябваше да ти казвам, че ще издам на Мелиса как двамата сте се целували, когато самата аз имах връзка с него. И не трябваше да ти казвам, че аз съм го накарала да го направи. Въобще не беше така.

Спенсър стисна зъби, отново изпълнена с гняв при спомена за онази караница.

— Ау, много ти благодаря.

— Държах се отвратително, знам. След това се чувствах толкова зле, че дори не отидох на срещата с Иън. Изтичах право в стаята ми. Така че ти един вид си ме спасила, Спенс. Ако онази нощ не се бяхме скарали, в гората щях да бъда аз, лесна плячка за Били. — Али избърса очите си с една салфетка. — Съжалявам, че не ти казах, че сме сестри. Разбрах го малко след онова гостуване и не знаех какво да правя.

— А как изобщо разбра за това? — попита Спенсър със слаб глас.

В залата зазвуча песен на Лейди Гага и целият бар около тях изригна във възторжени викове.

— Всъщност няма значение, нали? — отвърна Али. — Важното е онова, което ти казах вчера у дома — че искам да започна на чисто. Да бъдем сестрите, които винаги сме искали.