Сара Шепард - Издирва се

Стаята се завъртя пред очите й. Тълпата край бара вдигаше врява. Спенсър погледна към момичето, което седеше срещу нея, в сепарето, и изучи подробно малките му розови ръце, поддържаните нокти и дългата шия. Възможно ли беше това наистина да е Али? Все едно гледаше някаква много добре изработена имитация на чанта „Фенди“, опитвайки се да я различи от истинската. Не можеше да няма разлики.

Но въпреки това… в думите й имаше смисъл. Още щом това момиче се появи на подиума по време на пресконференцията, Спенсър почувства, че нещо не е… както трябва . Тайната близначка им се струваше толкова позната. Беше нарекла Емили Убиец . Беше подредила стаята си точно като Алината. Погледната отвсякъде, беше като Али; нещо, което дори най-добрият имитатор — дори близнак — не би могъл да постигне. Това беше момичето, което се сприятели с нея на благотворителния бал. Същото, което я накара да се почувства искана, специална.

Но тогава се сети за зловещите фотографии, които Били беше направил в онази нощ в хамбара. Само ако Али беше позволила на Спенсър да вдигне щорите, само ако беше настояла нещата да станат както тя иска, те щяха да видят кой е отвън. И нищо от това нямаше да се случи.

— Две години прекарвахме всеки ден заедно. Как така никога не спомена за сестра си? — попита Спенсър, повдигайки спуснатата си коса от врата. Като че ли стотици други хора бяха влезли в бара. Тя се чувстваше като в капан, паникьосана, също като онзи път, когато двете с Мелиса заседнаха в асансьора на „Сакс“ в Черния петък 4 4 Черен петък — в съвременната битова култура на САЩ това е денят след Деня на благодарността, който е възприет за начало на коледния пазар. — Б.пр. .

Али издуха падналите над очите й коси.

— Нашите ми казаха да не го правя. Освен това… ме беше срам. Не исках да ми задавате разни неудобни въпроси.

Спенсър изсумтя раздразнено.

— Като въпросите, които ни задаваше ти?

Али я погледна безпомощно. Емили подръпна горната си устна. Музиката пулсираше около тях.

— Ти знаеше всичките ни тайни — продължи Спенсър с треперещ глас. Гневът й нарастваше бързо, като снежна топка, която непрекъснато се уголемява, докато се търкаля надолу по склона. — Използваше ги, за да имаш власт над нас. Страхувала си се, че ако разберем, вече ще има с какво да те държим. Няма да имаш преимуществото да ни командваш.

— Права си — съгласи се Али. — Може би наистина е така. Съжалявам.

— И защо не опита да се свържеш с нас от болницата? — продължи Спенсър, а лицето й пламтеше от гняв. — Ние бяхме най-добрите ти приятелки. Трябваше да ни кажеш нещо. Имаш ли представа какво преживяхме, след като изчезна?

Али започна да криви устни, докато се опитваше да измисли отговора.

— Аз…

Спенсър я прекъсна.

— Имаш ли представа колко трудно ни беше? — По бузите й се стичаха сълзи. Две момчета минаха край тях, зяпнаха от изненада и побързаха да изчезнат.

— И на мен не ми беше лесно! — възрази Али и поклати глава. — Исках да ви кажа, момичета, кълна се! Но първо не се свързах с вас просто защото не можех . Минаха месеци, преди да ми разрешат да използвам телефон, а когато вече можех да ви се обаждам, беше започнал осми клас. Помислих си… е, след всичко, което ви бях причинила, едва ли щяхте да ме приемете отново. — Тя се втренчи упорито в тълпата. — Сигурно сте били щастливи, че вече ме е нямало.

— Али, въобще не е така! — веднага възрази Емили и докосна ръката й.

Али се отърси от нея.

— Стига, моля те. Поне мъничко е било така, нали?

Спенсър се втренчи в остатъка от розова течност в чашата си. Така беше. След като Али изчезна, Спенсър изпита истинско облекчение, че се беше отървала от нейните подигравки и непрекъснат тормоз. Но ако Али се беше обадила от болницата, Спенсър веднага щеше да хукне към Делауеър.

Трите помълчаха известно време, загледани в тълпата и диджея, който се кълчеше в кабинката си. Една червенокоска се качи на масата и се разтанцува, а седем момчета веднага я наобиколиха като лешояди. Барманът прибра една пълна бутилка бира от съседната маса, а едно момиче с подстригана на черта руса коса се измъкна от тоалетната. Спенсър се напрегна. Това не беше ли… Мелиса? Тя присви очи и се огледа, опитвайки се да я открие в тълпата, но момичето беше изчезнало. Главата на Спенсър пулсираше и тя усещаше, че я втриса. Изглежда очите я лъжеха.

Тя въздъхна дълбоко. Али я погледна, лицето й изглеждаше странно уязвимо. Беше ясно, че тя отчаяно иска Спенсър да й прости. Най-накрая Али прекоси сепарето, седна до нея и я прегърна силно. Спенсър я потупа леко по гърба.