Джейн Кренц: Пророчески сънища

— Какво става?

— Гуен потегли преди няколко минути. Ще попадне на Съндю. И е сама.

Гуен спря на алеята пред старата хижа. Не валеше, но сивото небе ставаше все по-мрачно и зловещо. Колата, наета от Уесли Ланкастър, беше паркирана под навеса на предния вход. Гуен паркира точно зад него.

Необикновено щедрото му предложение да купи хижата, за да я използва за снимачна площадка за новата си поредица, беше доста изненадващо за Гуен. Ала тя колкото повече мислеше по въпроса, толкова повече харесваше идеята. Значителната сума пари щеше да се отрази чудесно на оскъдните й финанси, докато новата й фирма за разследвания заработеше.

Уесли не я чакаше в колата, както тя си мислеше. Не се виждаше да пристъпва нетърпеливо и пред входа. Хрумна й, че за да уплътни времето, е решил да обиколи хижата, за да огледа по-добре водопада.

Гуен извади листа с кода от чантата си и започна да го набира на панела на алармата. Със закъснение осъзна, че е отключено.

Бутна тежката метална врата.

— Уесли? Как, за бога, си се сдобил с кода?

Не последва отговор от тъмната вътрешност на лабораторията. Гуен влезе в пропития с енергия мрак. Познатото напрежение й пробуди сетивата.

Включи се осветлението на пода и огря нозете й.

Тя остави чантата си на една маса наблизо и се обърна да огледа сенчестата лаборатория. В средата на помещението светеше една секция от подовото осветление, но не се виждаше ничий силует. Гуен пристъпи напред.

— Уесли? Тук ли си?

Тя видя тялото на пода, когато стигна до две пресичащи се пътеки. Дългата руса коса не можеше да се сгреши.

— Уесли…

Втурна се към него, а сетивата й се събудиха напълно. Заля я вълна на облекчение, когато съзря аурата на Уесли.

Той не беше мъртъв, но Гуен виждаше, че не е и в състояние на нормален сън. Беше в безсъзнание.

Тя коленичи до него, търсейки следи от нараняване. Звукът от щракване на резето на входната врата я стресна и изплаши.

Чак тогава осъзна, че лампите в предната част на лабораторията още светеха.

Един познат глас долетя от сенките:

— Знаеш ли — каза Райли Дънкан, — трябва да благодаря на теб и Копърсмит, че измислихте такъв хубав край на играта. Започвах да се отегчавам от чат-стаята. Беше ми прекалено лесно да намирам клиенти на Пул.

Първата й мисъл беше, че Райли нямаше вид на убиец. Изглеждаше като такъв, какъвто беше — служител на рецепция в хотел. После забеляза лекото проблясване на дулото на пистолета му.

— Но ти не си знаел как да се измъкнеш от тази игра, нали? — попита тя. — Инстинктивно остана коленичила на пода до изпадналия в несвяст Уесли, в опит да не бъде лесна мишена. — В крайна сметка Пул е бил наемният убиец. Той е погубвал хора за пари и го е правел с паранормално оръжие. Бил е опасен.

— Да кажем само, че знаех едно: трябваше да бъда напълно сигурен в успеха си, преди да опитам. Мислех, че имам време. Освен това, докато Пул работеше, офшорната му сметка набъбваше все повече. После той ми каза, че Болинджър ни е разкрила. Довери ми, че трябва да се отърве от нея. След това се появи ти. Веднага разбрах, че смяташ, че Болинджър е била убита.

— И Пул го знаеше.

— Да, но той не се тревожеше особено, докато не се появи Копърсмит. Тогава аз направих някои проверки онлайн и открих, че той може да се окаже сериозен проблем. Затова Пул реши да ограничи щетите и да се отърве от Луиз.

— Тя е била последната, която би могла да го свърже с наемните убийства.

— Изобщо не знаехме точно какво е известно на старата вещица и дори дали някой ще й повярва, ако тя се разприказва. Но Пул много държеше на детайлите, когато се отнасяше до работата му.

— Освен това вече е бил сигурен, че ще намери заместник на Луиз в папките на Евалин от „Самърлайт“.

— Знаеш за тези папки, а? — Райли се засмя. — Леле, не го очаквах. Добре изиграно. Но аз спечелих, понеже хакнах компютъра на Евалин и открих старите файлове. Когато Пул взел компютъра онази нощ, той просто се опитвал да прикрие следите си. Между нас казано, Пул не беше вълшебник в сферата на компютърните технологии.

— Ти си организирал и поддържал чат-стаята за парапсихични консултации, нали? Ти си Съндю?

— Впечатлен съм. Двамата с Копърсмит сте стигнали много по-далече, отколкото подозирах.

Изведнъж Гуен осъзна истината.

— Зандър Тейлър не е бил единственият син на Бъди Пул, нали?

— Не. Със Зандър бяхме доведени братя. Различни майки, един и същи баща. Татко е спял с много жени, докато е ръководел онази секта.