Джейн Кренц: Пророчески сънища

Кристалът изригна с тъмна ултравиолетова светлина, но Джъдсън беше готов. Той изпрати енергия към пръстена си и получи очаквания резултат. Кехлибареният кристал пламна с изгарящо сияние. Вълните се сблъскаха с тези на тъмния медальон и ги изпратиха в обратната посока, към мястото, откъдето бяха дошли.

Бъди се задави, когато паранормалното лъчение от собственото му оръжие се стовари върху него. Политна назад, но не падна.

Пусна кристала и опита да повдигне пистолета си.

Джъдсън грабна най-близката ваза и запрати тежкия стъклен съд, пълен с вода и букет жълти хризантеми, право в главата на Бъди.

Мъжът инстинктивно се наведе да се предпази и се хвърли към вратата на задната стая. Вазата се разби в стената.

Джъдсън мина през вратата и срита Бъди в ръката. Пистолетът падна на пода.

Бъди политна назад към работния плот. Той грабна един нож за подрязване на стебла и замахна с него. Хвърли се към Джъдсън, но не беше достатъчно бърз. С още един силен ритник Джъдсън го повали.

Бъди изстена и рухна по очи на пода.

Последва миг на ужасна тишина. Мъжът започна да издава хъркащи звуци. Джъдсън вдигна пистолета и го постави върху плота. После се наведе до Бъди и го обърна бавно по гръб.

Дръжката на ножа стърчеше от гърдите му. Той погледна Джъдсън с очи, които вече се замъгляваха от шока и наближаващата смърт. От ъгълчето на устата му се процеждаше кръв.

— Това им е лошото на жените — замълви той с продран глас. — Не можеш да им се довериш.

— Проблемът е бил, че не са можели да се доверят на теб — каза му Джъдсън.

Кръвта и парапсихичната енергия на насилствената смърт вече се просмукваха в дъските на пода. Джъдсън знаеше, че петната щяха да си останат завинаги.

Някои токсични разливи не могат да се почистят.

— Не си губи времето да опитваш да ме убеждаваш, че Бъди Пул е обикалял страната и е убивал старци с някакво паранормално оръжие — заяви Оксли. Той затвори папката на бюрото си и се облегна назад на стола. — Няма нужда от шантави теории, които да обясняват ситуацията. Паричните преводи и записките в календара ми стигат.

— Радвам се — кимна Джъдсън.

— Убеди ме, че Пул е работел като наемен убиец. Но смятам, че е използвал старомодния метод с възглавницата върху лицето или може би малко отрова. Тези техники са ефективни, особено когато жертвите са болни и стари.

— Знаеш ли какво, прав си, Оксли — рече замислено Джъдсън. — Няма нужда от паранормални обяснения. Но никога няма да намерите доказателства.

Той усещаше, че Гуен седи напрегната до него. Срещу тях, от другата страна на бюрото, седеше Оксли. Един от полицаите беше откарал Никол в дома й, след като тя беше дала показания.

— Ами смъртта на Евалин и Луиз? — попита Гуен. — Вярваш ли, че Бъди е убил и тях?

— Да. — Оксли въздъхна уморено. — Но знам, че никога няма да мога да го докажа, както няма да мога да докажа и че е убивал срещу заплащане. Нямам намерение да издирвам клиентите на Бъди. Не ми е работата и със сигурност не разполагам с достатъчно доказателства, за да прехвърля случая на ФБР.

— Някои хора, поръчали убийства, ще се измъкнат безнаказано — изтъкна Джъдсън. — Говоря за клиентите на Бъди.

— Да, така е. — Оксли разтри врата си. — Много съжалявам за това, но се случва постоянно. В такива ситуации възможностите са ограничени. Знаете ли кое е важното?

— Кое? — попита Джъдсън.

— Че си спасил Никол Хъдсън, че Бъди Пул е мъртъв и че това е станало при доказана самозащита. Трагичен инцидент. При тези обстоятелства не можете да очаквате повече справедливост. За мен случаят е приключен.

— Ами смъртта на двамата участници в проучването преди две години? — попита Гуен.

Оксли присви очи.

— Няма смисъл да отварям отново тези разследвания, защото не разполагам с никакви нови доказателства. Но ако това ще ви накара да се почувствате по-добре, ще ви кажа: вярвам, че Зандър Тейлър е убил тези двама участници в изследователския проект на Евалин. И съм убеден, че смъртта му във водопада е още един трагичен инцидент, който по удивително съвпадение води до някаква справедливост за жертвите му. Нямам нищо против това.

Гуен погледна Джъдсън.

— Оксли е прав — съгласи се Джъдсън. — И двамата лоши са мъртви. Не можем да направим нищо повече.

— Знам — кимна Гуен.

Оксли се покашля многозначително, после попита:

— Има едно нещо, което искам да науча, госпожице Фрейзиър.

Тя се обърна към него.

— Да, слушам те…