Федерико Моча - Три метра над небето

Неочакван рев на мотор раздра въздуха — Степ пристигаше с трясък. В дъното на завоя обърна, после засили и след малко удари спирачки насред групата. На лицето му изгря усмивка:

— Ей, какво става тук?

Глория въздъхна с облекчения. Сицилианецът погледна Дарио, който прегърна приятелката си и се отдалечи. Сицилианецът го проследи с поглед за миг, после отвърна с басов глас:

— Нищо, Степ, тук много се приказва, а никой нищо не върши.

— Искаш ли да се разкършиш малко?

Крачето на мотора се изстреля почти мигновено, едва докоснато. Заби се в земята като сгъваем нож, поемайки тежестта на мощната машина. Степ си съблече якето.

— Приема се участието на конкуренти.

Мина край Скело и като го прегърна, измъкна от ръката му току-що отворената кутия Heineken.

— Здрасти, Ске.

— Здрасти. — Той му се усмихна, щастлив, че е негов приятел. Приличаше на Джон Белуши, бледо копие на актьора. Щеше му се да е нещо повече, но нямаше кураж за това.

Физиономията на Степ се отпусна след дълга усмивка и очите му срещнаха погледа на Мадалена.

— Здравей.

Меките й устни, леко розови и бледи, едва помръднаха. Равните й зъби блеснаха и зелените й очи се опитаха да изразят цялата й любов.

Степ тръгна към нея, а Мадалена нямаше сили да сведе поглед, да помръдне, да направи каквото и да е. Той докосна бузата й и прокара палец по слепоочието й.

— Пази ми го. — Свали своя Rolex Daytona със стоманена верижка и го остави в ръцете й.

Мадалена стисна часовника и го допря до ухото си. Чу леко жужене същото, което слушаше преди няколко дни, докато той спеше, а тя не откъсваше поглед от него. Тогава времето сякаш беше спряло…

Степ се качи на козирката над магазин „Лазарески“ и стъпи върху оградата на кино „Виня Клара“, отскоро прекръстено на „Одеон“.

— Кой е пръв? — Той огледа приятелите си. — Хайде де, какви ги дървите още там?

Изглеждаха странно отгоре. Косата на Поло приличаше на русолява брада, която се е покатерила на тила му. Тъмната четина на Скело беше малко по-дълга, личеше си, че не е един от тях, а и не беше толкова набит. Ходеше на фитнес във Flex Appeal, но само колкото да вдига шум, докато другите тренират. Почти всички имаха невероятни тела. Душа даваха да се изфукат, че бицепсът им е нараснал с още един сантиметър. Бащите им — адвокати, банкери, портиери — не можеха да проумеят тази мания.

— Хайде, качвайте се! Какво, да не чакате писмени покани?

Сицилианеца, Луконе и Поло го последваха с лекота. Последен се качи Скело. За другите това беше детска игра, но за него беше начинание на Меснер.

— О, аз съм вече гроги, ще ви бъда съдия — заяви той и отпи глътка от бирата си, която като по чудо не се разля.

— Готови ли сте?

Еднаквите им профили се очертаха в нощта. Неоновите надписи зад тях създаваха фантастична атмосфера. Момичетата, които вече бяха свикнали с тези спектакли, се усмихнаха развеселени.

— Давай! — извика Скело и вдигна ръка. Пръските от бирата му поръсиха Валентина, която отскоро ходеше с Джанлука — нисък тип, син на лихвар.

— Майната ти! — изсъска тя. — Не можеш ли да внимаваш?!

Другите се изсмяха и обърсаха капките, които бяха стигнали до тях.

Почти едновременно десетината мускулести тела се отпуснаха върху козирката с изпънати ръце, готови за голямото изпитание.

— Едно! — извика Скело и всички ръце се сгънаха без усилие.

— Две! — отново надолу, още по-бързо и решително.

— Три!

— Четири!

Набърчените им носове слязоха на няколко милиметра от мрамора и после отново се издигнаха горе.

— Пет! — Скело отпи последната глътка и метна кутията във въздуха.

— Шест! — Отхвърли я с точен ритник.

— Седем! — Тенекиената кутия хвръкна нагоре.

— Осем! — Скело я удари с глава.

Следващият бавен удар улучи веспата на Валентина, която този път отсече решително:

— Майната ти! Наистина си простак, аз си тръгвам.

Приятелките й избухнаха в смях, а Джанлука прекрати упражненията и скочи от козирката:

— Хайде, Вале, недей така! — Прегърна я и я спря с една нежна целувка.

— Добре, покажи му на оня там!

— Девет! — Скело ръкомахаше върху козирката. — Момчета, един вече се отказа, но състезанието продължава!

— Какво да му кажеш на такъв? — Джанлука обгърна лицето й с длани. — Прости му, скъпа, той не знае какво върши!

Дебелият глас на Сицилианеца проехтя по площада:

— Ей, Ске, ускори малко темпото, че заспивам!

— Десет!

Степ се спусна. Кръвта пулсираше във вените му бавно и спокойно, за разлика от тогава , когато младото му сърце заби като полудяло.