Федерико Моча - Три метра над небето

— Ако не ти харесва, можеш да го смениш…

— Да не съм луд! Чакай малко, и аз съм подготвил нещо за теб.

Той изтича до стаята и донесе малка кутия. Беше я купил следобеда, докато чакаше пред комплекса на Баби.

Паоло я отвори и в ръцете му се появиха черни слънчеви очила Balorama.

— Като моите са — поясни Степ. — Тези са много яки, никога не се чупят. И дори да не ти харесват, не можеш да ги смениш!

Брат му си ги сложи веднага.

— Как ми стоят?

— Идеално. Приличаш на мутра. Слушай, Па, имам идея. Днес е Коледа и не можеш да ми откажеш.

Студеният вятър изправи косите им.

— Степ, не може ли малко да намалиш?

— Карам само с осемдесет!

— В града не може с повече от петдесет!

— Стига глупости, знам, че ти харесва. — Степ натисна газта и брат му се вкопчи още по-силно в него.

Пресичаха кръстовища, минаваха на жълто. Вратовръзката на Паоло се освободи от якето и се развя в нощта с мощно плющене. Няколко закъснели коли спряха пред църквата. За миг и Степ изпита желание да се помоли, но после си каза: „Какво му дреме на Бога за мен? Бог е щастлив, живее си сред звездите.“ — Погледна нагоре — те блестяха на тъмния свод.

Изведнъж тази кадифена синева му се стори по-далечна отвсякога. Ускори, вятърът го прониза, очите му се насълзиха.

— Полека, Степ! Страх ме е!

— И мен ме е страх, Паоло. Страх ме е от дните, които ще дойдат, страх ме е, че няма да издържа, страх ме е от това, което вече загубих… От толкова много неща ме е страх!

Стори му се, че чува гласа на Поло, онзи негов кънтящ, весел смях:

— Мамка му, Степ, важното е да ти е гот!

Даде газ — неочаквано, рязко. Паоло закрещя, предната част на мотоциклета се вдигна и полетяха на едно колело като в доброто старо време, усмихвайки се на онзи букет цветя, оставен от някого в края на пътя.

Далеч оттам, в елегантната къща на Адолфоу се галеха две топли голи тела.

— Толкова си красива!

Тя се усмихна смутено.

— Но какво е това?!

С неудобство:

— Нищо… Татуировка.

— Орел, нали?

Долна лъжа:

— Направих си я с една приятелка.

В този момент не пропя петел, но сърцето й трепна от мъка. Дори безмилостната радиофонична съдба се изправи срещу нея, за да я накаже: Through the barricades. Тяхната песен. Баби заплака.

— Но защо…

— Не знам. Просто така.

Другаде хората шумно се веселяха, разноцветни карти плющяха по зелените маси, уморени баби се отправяха бавно към къщи. Едно мургаво момиче заспа, замечтано прегръщайки своята възглавница.

Предното колело докосна асфалта и Паоло започна да диша отново.

Беше лято, и двамата бяха малки. Майка им и баща им лежаха на сини шезлонги. Степ изскочи от водата и се втурна към тях с мокра коса.

— Мамо, гладен съм!

— Първо си смени банския и после ще ти дам пица.

Тя стана и го уви в една голяма хавлия, придържаше я над раменете му. Степ се събу и послушно нахлузи сухия бански. Опита се да го опази от песъчинките, полепнали по глезените му, но не успя. Тогава тя го целуна, устните й бяха меки и топли, с аромат на слънце и плажно масло, а той хукна обратно доволен, с парче пица в ръка — гореща, с хрупкаво крайче, точно както я обичаше.

Моторът бавно зави и се отправи към къщи. Време беше да започнат живота си отначало. „Дали ще се върна някога там, където всичко изглежда по-хубаво?“ — запита се Степ.

За съжаление знаеше отговора.

Останалото от FRUTTERIA след угасването на „F“: rutteria идва от rutto — „оригване“. — Б.пр.

В италианските суеверия числото 17 носи нещастие. — Б.пр.

Квартал на Рим. — Б.пр.

Буквален превод:

„Вилата, в която ходиш,

но никога нощем.

Третото дърво отляво.

Ако копнеш там,

ще намериш нещо.

Готова ли си?

Тръгвай!“ — Б.пр.

Буквален превод: Със сигурност нямаш шал — почти никога не носиш и все те боли гърлото. Сега се загърни добре и иди в центъра на РАИ. Там има каменен кон. Какво чакаш, тръгвай! Като стигнеш, ще намериш още нещо. — Б.пр.

Буквален превод: Любимия си сладкиш вече си го хапна. Трябва ли ти още нещо, или вече се умори? Ако не можеш да живееш без нещо, върни се бързо там, откъдето тръгна. — Б.пр.

ll Tartarughino — ресторант в Рим. — Б.пр.

Италианската телекомуникационна компания. — Б.пр.

От итал. — „съдба“. — Б.пр.

„Ще се оженя за теб, защото…“ — Б.пр.

„Връщаш се в спомените ми, толкова си красива…“ — Б.пр.