Никълъс Спаркс: Светлинка в нощта

През годините Джеръми беше разследвал седем различни появи на призраци и четири от тях бяха попадали в колонката му за октомврийския брой на списанието. Някои бяха редови — спектрални изображения без научно документирани обяснения — но в три от тях бяха замесени и полтъргайсти, палави духове, местещи предмети и жадни за лудории. Според изследователите на паранормалното — съчетанието си беше оксиморон, тъй като Джеръми никога не беше виждал или чувал нещо паранормално, така че беше странно нещо несъществуващо да се изследва — полтъргайстът се привързваше не към място, а към определен човек. Но при всички изследвани от Джеръми случаи, включително и документираните от различни медии, единствената причина за мистериозните събития се оказваше човешка намеса.

Но светлините в Бун Крийк трябваше да бъдат нещо различно; явно нещата бяха достатъчно убедителни, за да накарат градската управа да финансира обиколка на историческите места в града, включваща и населеното с призраци гробище. По време на тази обиколка, обещаваше брошурата, туристите можели да видят не само домовете на живелите в средата на осемнайсети век хора, но ако позволяваше времето, „нощната разходка на изтъкнатите основатели на нашия град на границата между видимия и невидимия свят“.

Пълна със снимки на чистото и подредено градче плюс милозливи уверения за едно невероятно преживяване, брошурата му бе изпратена с писмото. Докато пътуваше, Джеръми си припомни съдържанието му:

„Скъпи господин Марш,

Казвам се Дорис Маклилън и преди две години прочетох статията ви в «Сайънтифик Американ» за полтъргайст в имението Брентън Манър в Нюпорт, Роуд Айлънд. Мислех да ви пиша веднага, но така и не го направих. Предполагам, че не му обърнах сериозно внимание, но сега, при предстоящите събития в градчето ни, реших, че е крайно време да се свържа с вас.

Не знам дали сте чували за гробището в Бун Крийк, но легендата разказва, че то е населено с духове на бивши роби. През зимата — януари и началото на февруари — щом падне мъглата, по надгробните плочи танцуват сини светлини.

Някои казват, че приличат на индикатори на машини, но други се кълнат, че са с размерите на баскетболни топки. Аз също съм ги виждала; на мен ми приличат на светещи диско-топки. Но миналата година една група студенти от университета «Дюк» дойдоха да ги изследват. Бяха геолози или метеоролози, не знам точно. Те също видяха светлините, но не можаха да ги обяснят. Местният вестник разду историята и я представи като мистерията на века. Реших, че вие бихте могли да разберете каква е причината за тези светлини, ако дойдете.

Ако имате нужда от повече информация, моля, обадете ми се в «Хърбс», местния ресторант“.

Следваше още информация за контакти и онази брошура на местното историческо дружество. Той прочете описанието на различните къщи, обект на предстоящата обиколка из старата част на града, прескочи сведенията за парада и танца в някаква плевня в петък вечерта и като стигна до частта, където се казваше, че за пръв път в съботната нощна разходка ще бъде включено посещение на гробището, вдигна вежди. На гърба на брошурата имаше украсени с изрисувани на ръка версии на Каспър, свидетелства на хора, видели светлините, и откъс от статията в местния вестник. В центъра се виждаше неясна снимка на ярки светлини в онова, което можеше да мине за гробище, но можеше и да не е (надписът твърдеше, че е).

Не беше като ректорията Борли — рушаща се „обитавана от духове“ викторианска сграда на северния бряг на река Стур в Есекс, Англия, най-известната обитавана от призраци сграда в историята, „представлението“ там включваше конници без глави, странни мелодии на орган и камбани — но все пак възбуда интереса му.

Не успя да намери споменатата в писмото статия — уебстраницата на местния вестник не разполагаше с архив — но се свърза с различни катедри в университета „Дюк“ и най-после намери първоначалния проект за изучаване на явлението. Той беше подготвен от три вече дипломирали се момчета и въпреки че взе имената и телефоните им, не беше сигурен, че има смисъл да се свързва с тях. За съжаление в доклада от проучването нямаше никакви подробности. Той просто потвърждаваше наличието на светлините и уверяваше читателите, че оборудването на студентите е било добро и достатъчно, но това не му вършеше работа. А и ако бе научил нещо през изминалите петнайсет години, то бе да се доверява само на себе си.