Сара Шепард - Потрес

Хана можеше само да се надява, че всичко ще мине толкова лесно.

Вратите се отвориха и гостите започнаха да пристигат. Хана залепи на лицето си усмивка тип „аз съм дъщеря на политик“ и започна да посреща виповете. Рупърт Милингтън, който винаги намираше място в пресата, защото прапрадядо му някога притежавал половината Роузууд, се приближи и разтърси ръката на господин Мерин. Флетч Хъксли, кметът на Роузууд, целуна Хана по бузата. Група дами от местните благотворителни клубове си размениха въздушни целувки и фалшиви прегръдки. Хана се огледа за Гейл, но тя все още не беше пристигнала. Емили и Ариа също ги нямаше. В този миг през двукрилата врата с кралска грация преминаха познато чернокосо момче в прилепнал смокинг и момиче в дразнещо красива розова рокля, която изобщо не изглеждаше курвенски. Това бяха Майк и Колийн, потънали в разговор.

Сърцето на Хана се разтупка. Тази вечер трябваше да свърши още нещо. Тя се скри зад една колона и се заслуша.

— Не знам какво може да се е случило със снимките — казваше Колийн. — Фотографът рече, че някой ги взел от мое име, но това е невъзможно!

Хана прехапа устни. Не искаше да си признава, че е откраднала снимките на Колийн. Може би просто трябваше да ги изпрати анонимно обратно и да приеме парите, които бе похарчила за тях, като цена, която трябваше да заплати за Майк.

На всичкото отгоре Майк извърна глава и забеляза Хана зад колоната. Тя извърна поглед, но Колийн също я видя и радостно изписка.

— Цунк-цунк! — рече възторжено тя, изтича до нея и я разцелува по двете бузи, преди Хана да успее да я спре. — Това е наистина невероятно. Благодаря ти много, че ме покани!

Хана изсумтя.

— Не съм те канила — отвърна тя и думите опариха гърлото й като жлъчка.

Лицето на Колийн повехна. Майк изгледа изпепеляващо Хана, после сви рамене и се оттегли при група момчета от футболния отбор, които несъмнено бяха долели в джинджифиловата си бира водка от нечия манерка.

Колийн изпрати Майк с поглед, после се обърна към Хана. Очите й леко се разшириха.

— Ъ-ъ-ъ… Хана? — Тя се наведе напред. — Имаш нещо залепено за обувката.

Хана рязко наведе глава. Към токчето й се беше залепила лента тоалетна хартия. Тялото й пламна. Откога ли беше там? В този вид ли беше поздравила кмета на Роузууд? Майк беше ли я видял?

Хана се наведе и махна противно мократа хартия от обувката си. Когато отново се изправи, Колийн беше отишла при Майк и приятелите му. Това я вбеси още повече.

Докато залата се пълнеше с народ и шумът се увеличаваше, Хана се шмугна в един страничен коридор и извади телефона си. После отново изгледа рекламата, подсмивайки се при вида на спеченото лице на Колийн. „Безценно.“ След това копира връзката, прикрепи я към ново съобщение, избра адресите на всички от „Роузууд дей“ като получатели. След това пръстът й застина в очакване върху бутона за изпращане. Тя погледна към залата, в която групата вече гласеше инструментите си. Колийн и Майк седяха до масата заедно с приятелите му от отбора по лакрос. Той беше потънал в разговор с вратаря, когото Хана винаги наричаше Франкенщайн заради квадратната му глава. Колийн седеше до него, отпиваше от газираната си вода и изглеждаше леко объркана. „Идеалната малка актриса не знае как да общува — помисли си със задоволство Хана. — Очевидно внезапната популярност се е оказала малко по-трудна от очакваното, а?“

Внезапно смутеното изражение на Колийн извика един стар спомен. Хана видя себе си и Мона да седят на най-добрата маса в кафенето. Към тях се приближи Колийн и попита дали може да седне при тях.

— Не сядаме с момичета, които носят хобитски обувки — отвърна Мона, сочейки обувките с квадратни носове на краката на Колийн. А Хана добави:

— Това е кръговратът на живота — защото до осми клас Колийн си носеше обяд в кутия с картинка на „Цар лъв“.

За части от секундата обидата си пролича на лицето й, но след това тя сви рамене и пропя:

— Ами добре. Приятен обяд, мацки!

Когато се отдалечи, Мона и Хана избухнаха в смях.

Работата бе там, че не много отдавна, докато беше в кликата на Али, Хана се беше присмивала и на Мона. А преди това Истинската Али се беше присмивала на Хана за това как от рулцата й капела мазнина по дънките. За това как не можела да прави акробатично колело по физическо. Хана си спомни колко унизена и засрамена се беше чувствала тогава. И въпреки това, когато дойде нейният ред да носи короната на Кралицата, тя започна да се подиграва на хората с такава лекота, сякаш никога не е била от другата страна.