Сара Шепард - Потрес

Той я последва.

Хана отстъпи, олюлявайки се, като една не се спъна в дългата завеса, която отделяше залата от малкия коридор. Как можа да се случи това? Кой я беше преследвал? Кой беше изпратил клипа на всички?

А., разбира се. Точно затова А. я беше окуражавал да шпионира Колийн — за да може да я унижи публично и да се погрижи тя да изгуби Майк завинаги.

— Всички са се събрали тук, а? — каза Айзък, когато двамата с Емили влязоха в Гемоложкия музей на Холис.

— Така изглежда — прошепна Емили и се огледа. Досега никога не беше присъствала на бал за набиране на средства за политическа кампания, но този поне беше невероятен — много по-впечатляващ от училищния. От сводестия таван висяха тонове бели балони. Групата свиреше някаква джазирана мелодия, а няколко двойки, облечени в смокинги и бални рокли, танцуваха бавен танц. Емили никога не беше виждала толкова много диаманти — и не ставаше дума само за онези във витрините. Някой крадец на бижута сигурно щеше да има богат урожай само от пръстените на богатите дами.

Али често водеше тук Емили, Спенсър, Хана и Ариа.

Понякога прекарваха в музея цели следобеди, фантазираха си какво ли би било да носят огромните диаманти по разни партита.

— Когато порасна, ще имам годежен пръстен със също толкова грамаден камък — каза Али, сочейки десеткаратовия камък във витрината. — Никой няма да ми попречи.

Емили се зачуди дали беше имала предвид Истинската Али. Сигурно смяташе, че вълшебният живот на близначката й е неин завинаги.

— Това място е прекрасно — промърмори Емили.

— Но ти си най-прекрасното нещо тук — каза Айзък и стисна ръката й.

Емили му се усмихна накриво, опитвайки се да се възхити на чудесния му смокинг, сресаната назад коса и лъснати обувки. Но не се чувстваше комфортно тук. Черната дълга рокля с корсаж стягаше ребрата й, а краката й пулсираха във високите обувки, които бе намерила в дъното на килера си. Докато си слагаше червило, направо се омаза, толкова силно трепереха ръцете й.

Мисълта да се изправи лице в лице с Гейл я ужасяваше. Тя щеше да разкаже на всички за бременността й… и тогава Айзък щеше да разбере. Щеше да я намрази и да каже на майка си, на нейните родители, на всички.

Емили знаеше, че идването на бала е част от плана да отмъкнат телефона на Гейл, за да разберат дали тя е А., но в мига, когато Айзък застана на прага на къщата им, тя почувства, че прави голяма грешка. Само че ако се отметнеше, Айзък щеше да започне да задава въпроси, на които тя не знаеше как да отговори.

Емили огледа тълпата, търсейки приятелките си — важното беше Ариа и Хана да са тук, защото иначе планът нямаше да проработи. Група момчета се смееха на нещо, което гледаха на телефоните си. Мейсън Байърс и Лейни Айлър се кискаха, седнали над плато със спагети. Шон Ейкърд разговаряше оживено с Нанет Ълстър от квакерското училище. От тоалетната излезе висока блондинка, облечена в скъпо изглеждаща червена рокля. Емили се вцепени и застана нащрек. Гейл ?

Тя сграбчи Айзък за ръкава и го поведе обратно към фоайето. Двамата се спряха под гигантското парче розов кварц, което висеше от тавана, и Емили затаи дъх. Колкото и да се беше подготвяла за този момент, приближаването му я ужасяваше.

— Какво има? — попита объркано Айзък.

— Ами просто исках да… — Емили отново погледна към жената в червено — тя си взе коктейл от един преминаващ сервитьор и се обърна към тях. Лицето й бе изсечено, носът тънък и остър, а не малък и топчест като на Гейл. Опа .

Това, разбира се, не означаваше, че Гейл няма всеки момент да се появи на входа — и щеше да види първо тях.

— Реших друго. Да танцуваме. — Емили повлече Айзък обратно към залата, като едва не прегази група префърцунени дами, които носеха значки „ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ТОМ“.

Айзък се засмя нервно, препъвайки се зад нея.

— Добре ли си?

— Разбира се! — Емили знаеше, че сигурно изглежда налудничаво. Тя обви ръцете си около него и започна да танцува бавен валс под звуците на песен на Синатра. От дансинга се виждаха добре всяка маса, бара и празната аукционна маса. Наоколо се бяха събрали и разговаряха хора, които тя разпозна от предишните партита на Мерин. Няколко фотографи обикаляха из залата и правеха снимки.

Айзък завъртя Емили.

— Забавно е да съм гост, а не келнер.

— Как успя да убедиш майка си да те пусне да излезеш с мен? — попита го Емили.

— Всъщност й казах истината. Ако щеш вярвай, но тя започва да свиква с мисълта, че пак сме двамата.