Сара Шепард - Потрес

Сега се беше свила зад едно голямо изкуствено растение в центъра на еспланадата и гледаше през бинокъла как Колийн и Майк се приближават към магазина на „Викториас сикрет“. Изпълниха я лоши предчувствия. Дали постъпваше правилно? Като че ли самата тя се беше превърнала в А. Но пък Гейл може би беше права — Колийн сигурно имаше някаква тайна. Всички имаха.

Хана погледна часовника си. Реши да изчака още половин час и отново да се обади на Емили. А що се отнася до следенето на Колийн, това не означаваше, че се беше сдушила с Гейл — поне веднъж А. щеше да й е от полза. Трябваше само да изрови някоя смущаваща тайна на Колийн, за да накара Майк веднъж и завинаги да й бие шута и да прати смотанячката там, където й е мястото.

Имаше само един проблем — досега поне Колийн беше като отворена книга. Хана беше преровила паркираната й кола, но тя бе чиста и спретната. Беше последвала двамата до „Отър“, най-добрият бутик в мола, и бе наблюдавала как любимата й продавачка показва на Колийн най-новите модели дънки — които Хана трябваше да види първа. Предателка .

Колийн се приближи до продавачката във „Викториас сикрет“ и й обясни, че иска да си купи ново бельо.

— Какъв е размерът ви? — попита момичето. Хана се беше научила да чете по устните в пети клас, най-вече за да може да разбира за какво се карат техните през стъклената врата на верандата. Колийн й отговори и ченето на Хана увисна. Гърдите на Колийн бяха дори по-големи, отколкото беше предполагала.

Докато продавачката търсеше модели, които Колийн би харесала, Майк се завъртя край масата със сатенени сутиени, прилепи едно огромно розово нещо към гърдите си и започна да заема екстравагантни пози.

Хана се изкиска. Майк непрекъснато правеше подобни номера, когато двамата пазаруваха заедно и винаги я разсмиваше. Но когато Колийн го видя, лицето й се намръщи.

Майк се нацупи и пусна сутиена обратно на масата с изражение на смъмрено пале.

Телефонът на Хана силно иззвъня и тя трескаво притисна ръка към джоба си, за да го заглуши. На екрана се мъдреше снимката на Ариа.

— Успя ли да се свържеш с Емили? — прошепна Хана в слушалката.

— С нея съм, вързах и Спенсър — отекна гласът на Ариа от говорителя. — Направо сме луднали. Днес получих съобщение. А. със сигурност търси бебето на Емили.

Хана се свря още по-навътре в храсталака.

— Трябва да докажем, че Гейл е А. Но как да го направим, без да се обаждаме в полицията?

— Гейл е психо — обясни Ариа. — Също като Келси… Ченгетата няма да повярват на нито една нейна дума.

— Да, но тя има пари — напомни й Хана. — Освен това е възрастна. Това наклонява везните в нейна полза, не мислиш ли?

— Мацки, не съм убедена, че Гейл е А. — отекна отдалеч гласът на Спенсър. — Снощи получих послание, а съм в Принстън. Как е възможно Гейл да се намира на две места едновременно?

Хана погледна към групата ученици от „Роузууд дей“, които минаха наблизо.

— Току-виж се оказало възможно. На състезанието сутринта Гейл се извини, че е закъсняла, защото тъкмо била пристигнала от Принстън. Съпругът й спонсорирал някаква лаборатория.

Спенсър тихо изсумтя.

— Смяташ ли, че ме е проследила на купона? Нямаше ли да забележа някой като нея сред тълпата студенти?

— Сигурно се е крила в храстите отвън — рече Хана.

— Това не доказва, че Гейл е А. — възрази Емили. — Но най-важното е, че при всички случаи тя се опитва да намери бебето. Как да разберем къде са се преместили семейство Бейкър? Трябва да ги предупредим.

— Посредничката нямаше информация къде се намират — додаде Ариа с унил глас. — Може да са навсякъде.

— Всъщност може би ще успея да ги открия. — Хана прехвърли телефона на другото си ухо. — Баща ми разполага с информация за регистрираните гласоподаватели в цяла Пенсилвания. Ако са останали в щата, сигурно ще успея да намеря новия им адрес.

— Наистина ли? — Гласът на Емили прозвуча обнадеждено. — Кога ще можеш да го направиш?

— Ще погледна, щом се прибера — обеща Хана. — Но може да отнеме няколко дни.

— Според мен Гейл е А. — рече Ариа. — Но как да го докажем?

Линията притихна за няколко секунди.

— Ами А. преследва всички ни, нали? — обади се Спенсър след миг. — Може някой да успее да я хване в крачка.

— Или някой да се опита да й открадне телефона — вмъкна Хана.

— Страхотна идея, но трябва да знаем програмата й и да се появяваме там, където е и тя. — Ариа звучеше обезкуражено.

— Знам едно място, където със сигурност ще бъде. — Хана прокара език по зъбите си. — На предизборното парти на баща ми утре. Може да успеем да отмъкнем телефона й и да прегледаме есемесите. Вие ще дойдете, нали?