Сара Шепард - Потрес

Ариа хвана Ноъл за ръката и я стисна здраво, изпълнена е усещане за победа. Не беше получила ни един есемес за това, което означаваше, че беше победила А. в собствената му игра. Поне веднъж информацията се контролираше от нея, а не обратното.

Господин и госпожа Кан не спираха да танцуват, а играта на билярд продължи.

Момчетата довкараха топките и съответно победиха.

След това Ноъл взе Ариа в прегръдките си.

— Искаш ли да се махнем оттук? Да отскочим да гледаме някой филм в Риц примерно? — Той повдигна подканящо вежди. Те използваха киното в Риц, за да седят на задните редове и да се натискат.

Точно в този миг господин Кан плесна с ръце.

— Какво ще кажете да похапнем джелато? Има едно ново заведение в Ярмът, отдавна ми се иска да го посетя.

— О-о-о, чувам, че местенцето е божествено. — Госпожа Кан плъзна щеките в стойката им. — Съгласна съм.

— Бих могъл да го пробвам — каза Ерик.

Наоми направи физиономия.

— Джелатото си е чиста мазнина.

— Не обичам неща, които са студени — само горещи — рече Клаудия, правейки мили очи на Ерик, който не й обърна внимание. Очевидно той също бе разбрал, че Клаудия не е много наред.

Ноъл погледна извинително Ариа; сигурно си мислеше, че тя иска да се махне от къщата, но момичето просто сви рамене. И без това нямаше да може да отиде на кино с него — след около час и половина трябваше да се срещне с Емили пред къщата на семейство Бейкър.

— Мисля, че джелатото е страхотна идея — каза тя на господин Кан.

— Чудесно. — Господин Кан вече се беше изкачил до средата на стълбището. — Отивам да взема.

— Обаче времето е ужасно. — Госпожа Кан погледна през вратата към верандата към проливния дъжд, който се сипеше навън. — Въобще не ми се иска да караш чак до Ярмът.

— Нямам нищо против — извика господин Кан през рамо. — Дайте ми поръчките си.

Ноъл, Ариа, Ерик и госпожа Кан последваха господин Кан на горния етаж и го изчакаха да намери менюто в една кожена папка, която държеше в чекмеджето на бюрото си. След това си избраха сладолед, а господин Кан се обади по телефона, за да даде поръчката. Докато си обличаше дъждобрана, госпожа Кан го докосна по ръката.

— Искаш ли да дойда с теб?

Господин Кан я целуна леко по устните.

— Няма смисъл и двамата да станем вир-вода. Няма да се бавя.

Той затвори входната врата и двигателят на колата му изръмжа. Госпожа Кан и Ерик се изнесоха в хола, а Ноъл отиде до тоалетна, оставяйки Ариа съвсем сама в огромната кухня. Внезапно голямата къща утихна; единственият звук бе трополенето на дъжда по покрива. Внезапно навън прогърмя и светлината угасна. Ариа изпищя.

— Ноъл? — извика тя, придвижвайки се опипом покрай стените.

Някъде в далечината някой — може би Наоми, — се изкиска. Разнесе се нов гръм, който разтресе тенджерите и тиганите, които висяха над плота. Светкавица освети стаята. Ариа бе убедена, че за части от секундата бе зърнала две очи да се взират в нея през прозореца към задния двор. Тя отново изпищя.

В този миг лампите светнаха отново. Хладилникът спокойно забръмча, стаята се обля в мека жълтеникава светлина, а очите зад прозореца бяха изчезнали. Когато Ариа погледна надолу, видя, че телефонът, който лежеше в джоба й, примигва. Тя го извади и преглътна тежко.

„Имате ново съобщение от непознат номер.“

Натисна бутона за четене, ужасена от онова, което може би ще види.

На екрана се появи снимка на русокоса жена, която си слагаше червило на предната седалка в кола. Жената носеше синя риза и скъп златен часовник — същия, какъвто носеше господин Кан по време на играта на билярд. И с неговите издайнически гъсти вежди и тънки устни, всеки щеше да го разпознае. Часовникът на таблото показваше 1:35 — снимката бе направена преди три минути. Високият железен орел върху пощенската кутия в ъгъла на снимката всъщност се намираше до входния портал на семейство Кан. Беше си сложил перуката още преди да излезе от двора.

Ариа изтича до прозореца, убедена, че е видяла някой да наднича откъм алеята, но там нямаше никой. Челото й бе покрито с пот. Не .

— Ариа? — извика Ноъл откъм коридора. — Добре ли си?

Ариа пусна пердето и се обърна. Ноъл се приближаваше към нея. Тя потърси бутона за изтриване на телефона си, защото не искаше той да види снимката, но вместо това натисна дясната стрелка и на екрана се появи съобщението, което придружаваше снимката. Докато го четеше, сърцето на Ариа замря.

Тайните са такава досада. Скъсай с любимото си гадже или всички ще видят тази снимка.