Сара Шепард - Потрес

— Гейл? — Господин Мерин приключи разговора си и се върна при тях.

Гейл веднага пусна ръката на Хана. Обърна се и се усмихна ведро на баща й.

— Мениджърът на кампанията ми е тук — каза господин Мерин. — Бих искал да се срещнеш с него.

— Чудесно! — възкликна Гейл. И миг по-късно вече я нямаше.

Хана се довлече до най-близката пейка, отпусна се върху нея и покри лицето си с ръце. Пулсът й препускаше толкова ускорено, че го усещаше на дланите си. Думите на Гейл отекнаха в ушите й. „Искам само онова, което е мое. Способна съм на много мръсни номера.“ Гейл разполагаше с хиляди възможности. Да ги издаде. Да ги съсипе. Да ги прати в затвора. Да разруши живота им. И живота на баща й.

Тя бръкна в джоба си, извади телефона и натисна бутона за бързо набиране на Емили.

— Вдигни, вдигни — шепнеше тя, но телефонът продължаваше да звъни. Хана затвори, без да изчака включването на гласовата поща, и вместо това написа есемес на Емили да й се обади колкото се може по-скоро.

Едва тогава забеляза малката иконка в ъгъла на екрана, която показваше, че има съобщение. Беше пристигнало, докато пишеше есемеса на Емили.

Хана се огледа неспокойно. Баща й, Гейл и мениджърът на кампанията му стояха до кафенето и разговаряха. Гейл се преструваше, че слуша, но не сваляше очи от телефона си. След това погледна към Хана и се ухили зловещо.

Треперейки, Хана натисна бутона за четене.

По-добре изпълнявай каквото са ти казали! Нали не искаш кампанията на татко да се изпари във въздуха?

Неделя следобед Ариа стоеше в игралната зала в дома на семейство Кан, която заемаше голяма част от мазето. В нея имаше маса за билярд, няколко машини за пинбол и голяма маса за покер.

Ноъл, родителите му и по-големият му брат Ерик се бяха събрали около масата за билярд и следяха с поглед топките. Госпожа Кан натърка с креда щеката си и уцели шестицата в страничния джоб.

— Да! — рече доволно госпожа Кан, изправи се и духна върха на щеката си така, сякаш тя пушеше.

— Добър изстрел, скъпа. — Господин Кан смушка Ноъл и Ерик. — Мисля, че дамите ни биха.

Ноъл се нацупи.

— Това е защото са пет срещу нас тримата.

Ариа се накани да възрази, поглеждайки към Клаудия, Наоми Циглър и Райли Улфи, третият, четвъртият и петият член на момичешкия отбор. Те не бяха участвали въобще. Ариа знаеше, че са тук само за да я накарат да се чувства неудобно.

— Клаудия — обади се госпожа Кан със сладък глас, — искаш ли да поиграеш?

— Няма проблем. — Клаудия погледна към Ариа. — Чакам новия приятел да се обади. Той писател, който живее в Ню Йорк.

— Мисля, че го познаваш, Ариа — каза Наоми и Райли избухна в смях.

Ариа стисна здраво щеката, устоявайки на порива да я запрати като копие към тях.

Ноъл бавно се приближи до нея, прегърна я и я целуна дълго и страстно. Тя усети как момичетата се размърдаха смутено зад гърба й и когато отвори очи, видя, че Клаудия нарочно гледа встрани. Ариа плъзна ръка в неговата и я стисна с благодарност.

— С какво ли съм те заслужила? — прошепна тя.

— Съжалявам, че така те дразнят. — Ноъл посочи с очи трите момичета.

Ариа сви рамене.

— Свикнала съм.

Беше ред на господин Кан да стреля. Той запретна ръкавите на синята си риза, облегна се на масата и удари бялата топка с точността на лазер. Тя отскочи от отсрещния борд, блъсна се в номер шест и изпрати още две топки в джобовете.

Госпожа Кан плесна с ръце.

— Великолепен удар, скъпи! Не си изгубил уменията си.

Господин Кан погледна синовете си.

— Мама казвала ли ви е някога, че един уикенд в Монте Карло играх билярд за пари?

— Беше толкова секси — измърка госпожа Кан и целуна господин Кан по бузата.

— Хора, гадост . — Ноъл покри очите си с ръце.

Господин Кан хвана жена си за ръцете и затанцува с нея валс из стаята.

— Трябва да се поупражняваме малко за бала с маски другия месец.

— С нетърпение го очаквам — пропя госпожа Кан. — Толкова е хубаво да се маскираме с различни костюми, нали, скъпи? — Тя погледна към останалите. — Ще отидем като Мария Антоанета и Луи Шестнайсети.

— Ще бъдем страхотна двойка. — Господин Кан наведе съпругата си назад толкова ниско, че главата й почти докосваше килима. — Обожавам хубавите костюми.

Ариа се стресна така, че едва не глътна дъвката си. Но докато гледаше как двамата Кан се въртят във вихъра на танца, тя постепенно започна да се успокоява. Независимо от онова, с което господин Кан се занимаваше в свободното си време, тези двама души определено се обичаха. Сигурно имаше логично обяснение защо той се беше преоблякъл като жена в магазина. Може би репетираше за маскения бал — хората харчеха хиляди долари, за да се пременят в бляскави костюми за това събитие. А може би беше изгубил бас с някой бизнес партньор.