Сара Шепард - Потрес

След като мина през автоматичните врати и се промъкна между трийсетината бъчви с маслини, тя се отправи към секцията за биозеленчуци. Очевидно китайското зеле приличаше на спанак. Не проумяваше защо Мередит просто не беше използвала спанак за глупавата си празнична вечеря.

Ариа продължаваше да се чувства зле. Точно тя бе хванала в седми клас Байрън и Мередит да се целуват в една задна уличка. Байрън я помоли да не казва нищо на Ила и макар на Ариа да й се искаше да го издаде на майка си, тя реши, че ако запази тайната, родителите й може би щяха да останат заедно.

Известно време Тяхната Али бе единствената, която знаеше за забежките на баща й, но Ариа предпочиташе да не е така. Али непрекъснато я дразнеше, питаше дали Байрън е имал връзки и с други момичета. Когато Али изчезна, Ариа донякъде изпита облекчение — поне никой повече нямаше да я подиграва за това. Но и пазенето на тайната й тежеше. Тя се опита да я зарови дълбоко в себе си, като си казваше, че се жертва заради семейството. Накрая обаче саможертвата й нямаше никакво значение. А. разкри любовната афера на Ила и родителите й се разделиха.

Ариа подмина дървената решетка, прокарвайки пръсти по нея. Може би не си заслужаваше да се тормози за това. Ила и Байрън не бяха идеалната двойка много преди да се появи Мередит. Изобщо не бяха като, да речем, родителите на Ноъл или както Ариа искаше да бъде с Ноъл.

Тя мина край купчина закръглени, тъмнолилави патладжани и големи, ароматни чували с тайландски босилек и мента. На края на пътеката между рафтовете имаше малко чувалче с надпис КИТАЙСКО ЗЕЛЕ. Ариа си откъсна една найлонова торбичка от рулото и започна да я пълни. С крайчеца на окото си забеляза някаква жена край щайгата с розови домати. Носеше щампована рокля в стил „Пучи“, беше с тен, имаше гъсти вежди и много грим. В нея имаше нещо, което напомняше на Ариа за бащата на Ноъл. Може би жената му бе сестра.

Когато Ариа се приближи към нея с намерението да я попита откъде си е купила роклята — Ила щеше да се влюби в нея, — жената се обърна, разкривайки по-голяма част от лицето си. Внезапно Ариа усети как в гърлото й загорчава и бързо се скри зад ъгъла. Миг по-късно надникна, впери поглед в лицето на жената и ахна.

Жената не беше сестра на господин Кан. Тя беше господин Кан.

Същата вечер, малко след шест часа, Спенсър влезе в „Раираният костур“, ресторант на Уолнът стрийт във Филаделфия. Заведението имаше висок таван, излъскан до блясък паркет от бразилска череша и коринтски колони. От тавана висяха огромни полилеи с формата на бъчви, около покритите с бели покривки маси лавираха келнери и въздухът ухаеше на разтопено масло, печена риба меч и червено вино.

Над гишето на метр д’отела висеше малък плакат с надпис „Добре дошли, принстънски студенти“, под който се виждаше стрелка, сочеща към малката зала вдясно. В нея трийсетина нетърпеливи момичета и момчета на нейната възраст се бяха събрали около масите. Всички момчета носеха панталони в цвят каки, закопчани догоре ризи и вратовръзки, и имаха леко зубраческия, свръх самоуверен вид на типичния абитуриент-отличник. Момичетата носеха блузи с жилетки, поли до коленете и обувки със скромни токчета, които просто крещяха „Един ден ще работя в адвокатска кантора“. Някои от тях бяха адски слаби и приличаха на модели, други бяха по-закръглени или носеха очила с тъмни рамки, но всички изглеждаха така, сякаш имаха отлични дипломи и високи резултати на SAT.

Погледът на Спенсър беше привлечен от примигващия телевизионен екран, който висеше над бара. На него с големи жълти букви проблясваше реклама: „Този петък гледайте повторението на Малка сладка убийца !“ Появи се момичето, което играеше Алисън Дилорентис, което казваше на актрисите, които изпълняваха ролите на Спенсър, Ариа, Хана и Емили, че отново иска да е най-добрата им приятелка.

— Липсвахте ми — пропя тя. — Искам отново да съм с вас.

Спенсър се извърна, усещайки как лицето й пламна. Не беше ли време да спрат да излъчват тази документална драма? А и филмът не разказваше цялата история. В него липсваше онази част, в която всички си бяха помислили, че Истинската Али се е появила в Ямайка.

„Не мисли за Али или за Ямайка“, смъмри се наум Спенсър, изпъна рамене и влезе с решителна стъпка в залата. Последното нещо, от което имаше нужда, бе да изперка в стил лейди Макбет на празничната вечеря по случай приемането й в Принстън.