Сара Шепард - Потрес

— Какво има, Ем? — попита тихо тя.

Емили заби поглед в маратонките си. Зад гърба й групичка второкурсници се смушкаха игриво. Кирстен Кълън гледаше към витрината с купи и си слагаше червило.

— Вчера минах покрай онази къща на Шип лейн — най-накрая отвърна Емили.

Ариа примигна, припомняйки си значението на улицата.

— Нещо интересно?

Емили преглътна тежко.

— Имаше табела „ЗА ПРОДАН“ на ливадата и къщата изглеждаше празна. Преместили са се. — Брадичката й затрепери, сякаш всеки момент щеше да заплаче.

— О, Ем. — Ариа я прегърна през раменете. Не й стигаха думи да опише шока, в който бе изпаднала, когато предишното лято Емили й беше признала, че е бременна. Беше й се обадила неочаквано и я беше умолявала да не казва на другите. „Всичко е под контрол — беше казала тя. — Намерила съм семейство, което ще вземе бебето веднага, щом се роди. Просто исках да споделя с някого.“

— Ще ми се да знам защо са си тръгнали — промърмори Емили.

— Не мислиш ли, че в това има смисъл? — попита Ариа. — Изведнъж са се сдобили с бебе. Сигурно е изглеждало много странно на съседите им. Може би са се махнали, за да избегнат въпросите.

Емили се замисли.

— Къде са отишли според теб?

— Защо не се опитаме да ги намерим? — предложи Ариа. — Може би агентът по недвижимите имоти ще знае.

Очите на Емили грейнаха.

— На табелата „ЗА ПРОДАН“ пишеше, че през този уикенд къщата ще е отворена за оглед.

— Ако искаш компания, ще дойда с теб — предложи й Ариа.

— Наистина ли? — Емили изглеждаше облекчена.

— Разбира се.

— Благодаря ти. — Емили прегърна отново Ариа и силно я притисна към себе си. Ариа отвърна на прегръдката, изпълнена с благодарност, че двете отново са толкова близки. Толкова време се бяха избягвали, засрамени от тайните, които споделяха, но това не беше довело до нищо добро. По-добре да се изправят срещу А. заедно. Освен това на Ариа й липсваха добрите приятелки.

Телефонът й иззвъня и Емили се отдръпна от нея, казвайки, че трябва да отива в час. Докато се отдалечаваше по коридора, Ариа погледна екрана и се намръщи. „Обаждане от Мередит.“ Не беше обичайно годеницата на баща й да й звъни.

— Ариа? — изви глас Мередит, когато момичето се обади. — О, Боже, толкова се радвам, че те хванах. — Някъде отзад се чуваше плачът на Лола, детето на Мередит и Байрън. Освен това се разнасяха звуците от удрящи се една в друга чаши и трошащи се чинии. — Наистина имам нужда от помощта ти — продължи тя. Искам довечера да направя за баща ти онези превъзходни спагети, които ядохме в италианския ресторант във Филаделфия, но когато отидох в магазина се оказа, че китайското им зеле е свършило. В Брин Мор има, но точно сега не мога да отида — Лола се е разбунтувала и не ми се иска да влошавам нещата, като я изведа навън. Ще отидеш ли след училище да ми купиш?

Ариа се облегна на стената и се загледа разсеяно в плаката, който напомняше на учениците от горните класове да се запишат за еко-пътуванията.

— Не може ли да остане за утре? — Брин Мор не беше твърде близко.

— Трябва ми точно за довечера.

— Защо? — попита Ариа. — Да не би Байрън да има гости или нещо такова?

Мередит изсумтя раздразнено.

— Забрави. Няма значение.

Но любопитството на Ариа беше събудено.

— Не, сериозно. Какъв е поводът?

Последва продължителна пауза. Мередит въздъхна.

— Добре де, имаме годишнина от първата ни целувка.

Ариа усети, че й се повдига.

— Ясно — рече тя със злобен тон. Родителите й бяха все още женени, когато Байрън и Мередит се бяха целунали за пръв път.

— Ти попита! — възрази Мередит. — Не исках да ти казвам!

Ариа пъхна свободната си ръка в джоба на сакото. Ако Мередит не искаше да й го казва, защо изобщо й се беше обадила?

— Ариа? — отекна гласът на Мередит по телефона. — Там ли си още? Виж, извинявай, че ти го казах. Но наистина имам нужда от помощта ти. Ще направиш ли това за мен?

Лола отново нададе вой и Ариа затвори очи. Макар да не одобряваше това празнуване, колкото повече се стресираше Мередит, толкова повече щеше да страда Лола.

Ако откажеше, Мередит сигурно щеше да докладва на Байрън и Ариа нямаше да се отърве от натякванията му.

— Хубаво — рече тя когато се разнесе вторият звънец. — Само че трябва да ми кажеш какво точно представлява китайското зеле.

Няколко часа по-късно Ариа спря пред магазина за зеленчуци в Брин Мор. Градът се намираше на десетина мили от Роузууд, имаше малък колеж по свободни изкуства, арт театър, който продуцираше авангардни пиеси и стара кръчма, на която имаше табела с надпис „ТУК СПА ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН“. Броните на колите по паркинга пред магазина бяха облепени със стикери, които умоляваха „СПАСЕТЕ КИТОВЕТЕ“ „БЪДЕТЕ ЗЕЛЕНИ“, „ЖИВЕЙТЕ В МИР“ и „УБИЙТЕ ТЕЛЕВИЗОРИТЕ!“