Ребека Колинс - Хрониките на Пембърли

Мисис Гарднър, която дойде заедно с Джейн да види Елизабет и сина й, донесе новината за пристигането на Джеймс Кортни, ученият от Оксфорд, който преди няколко години беше работил в библиотеката на Пембърли, а сега беше одобрен за свещеник в Кимптън. Завършил теоложките си изследвания и ръкоположен в духовен сан, той беше кандидатствал за поста пред мистър Дарси с препоръки от д-р Грантли и беше приет.

Елизабет знаеше за назначаването му, но не беше разбрала, че вече е пристигнал.

— Всички се радват, че отново ще бъде сред нас. Беше толкова деен и усърден младеж, докато правеше изследването. Работеше толкова всеотдайно в училището, че Каролайн беше решила, че трябва да се върне като учител — каза мисис Гарднър, добавяйки, че Емили много го е харесала.

Джейн добави, че мисис Гарднър вече е решила непременно да покани преподобния Джеймс Кортни на коледната вечеря в Оукли, за да се запознае с останалите от семейството. По-скоро усетила, отколкото разбрала, че има замислен план, Елизабет предупреди:

— Мила лельо, моля те, внимавай. Знам колко много искаш Емили да бъде щастлива, но тя преживя загубата на Пол много тежко и може още да не е готова да приеме мисълта за друг. Ние всички й желаем щастие, но, повярвай ми, малко може да се направи, когато всяка мисъл и всяко чувство са болезнено пропити от Смъртта. Нищо друго няма значение. Знам го от личен опит; при Емили едва ли ще бъде различно, сигурна съм. Съпричастността й към околните не е доказателство, че болката й е отслабнала, а просто, че има голямо сърце.

Трогната от изстрадания съвет на племенницата си, мисис Гарднър се съгласи да не предприема нищо — дъщеря й беше достатъчно умна и чувствителна млада жена.

— И все пак се надявам, Лизи, за нейно добро, да излезе нещо от това — добави тя. — Сърцето ми се къса, като виждам цялата тази тъга в очите й. Тя заслужава да бъде щастлива.

Джейн се съгласи:

— Емили заслужава щастие повече от всеки друг. Била е до нас винаги когато сме имали нужда от помощ или утеха. Децата толкова я обичат, а тя все още няма свои. Не е справедливо, Лизи.

Елизабет не можа да потисне чувствата си.

— Светът, мила Джейн, не е справедлив — каза тя. — Щяха ли иначе милите ни Едуард и Уилям да лежат в църковния двор, докато ненавистните братя Линди печелят награди на конните състезания?

Горчивината в думите й изненада и сестра й, и леля й, които я познаваха толкова добре и я обичаха толкова много. Мъката й обаче беше твърде сипна — и лелята, и племенницата останаха безмълвни, когато тя горко заплака.

Междувременно Емили всеотдайно се беше нагърбила с всичко, което трябваше да бъде организирано — хора, училището, болницата, кампанията за библиотеката, и дори беше обещала на Фицуилям да му помогне да възкреси чартистките петиции! Но Фицуилям, отстъпвайки път на Джонатан, вече беше започнал да губи интерес към активната политическа дейност. Смъртта на двамата герои — Кобет и „оратора“ Хънт, чиито речи още кънтяха в ушите му, беше за него знак за края на великата политическа ера. Можеше обаче с чиста съвест да признае, че много от каузите, които беше защитавал, сега вече бяха реализирани, макар и не в пълна степен.

След смъртта на Едуард той почувства нужда да започне да прекарва повече време заедно с Каролайн и децата. Раждането на дъщеричката им Рейчъл само увеличи желанието му да си остане вкъщи, вместо да участва в политическите борби в Уестминстър. Той реши да се прибере във фермата си в Матлок, където да води спокоен живот, помагайки на мистър Гарднър в търговските му дела и радвайки се на семейството си. Благодарен за любовта и неизменната преданост, която винаги беше получавал от Каролайн, Фицуилям се надяваше да може да й даде подкрепата и обичта, които заслужаваше. Каролайн, все още енергична и решена да работи заедно с останалите жени в полза на целите, които си бяха поставили, беше увлякла и Емили и Ребека в дейността си. Независимо дали се касаеше за образование на момичетата, или за подслон за бездомните, те бяха еднакво активни и съпричастни.

Ребека, Каролайн и Емили внесоха толкова много страст и увереност в работата и с подкрепата на вестниците на мистър Тейт успяха да постигнат толкова много от желаните резултати в полза на областта и хората й, че местните започнаха да се шегуват, че трябва да издигнат кандидатурата им за Парламента. Дейността им беше привлякла вниманието и на някои видни личности, които бяха писали да ги поздравят за успеха. Никой не можеше да отрече, че бяха отличен екип.