Сюзън Филипс - Рай в Тексас

Облегна се на стената и стисна очи, докато се бореше с пристъпа си, едновременно горчив и мъчителен. Дали някога някой мъж ще целува нея така?

Не който и да е мъж, прошепна дяволът в нея. А тексаски плейбой с порочна репутация.

Пое дълбоко дъх и се скастри да не бъде такава глупачка. Нямаше смисъл да плаче за луната, когато добрата стара здрава земя си оставаше най-доброто, на което можеше да се надява.

— Триш! Къде е тази кучка?

Унесът й секна внезапно при звука на агресивен, пиянски глас и Грейси видя едър, чернокос мъж да се втурва към Боби Том и Триш.

Очите на Триш се разшириха от ужас. Боби Том пристъпи чевръсто напред, за да я скрие зад гърба си.

— По дяволите, Уорън, мислех, че много отдавна си умрял от бяс.

Уорън изпъчи широките си гърди и се люшна напред.

— Това не е ли господин Хубавеца? Скоро духал ли си на някого?

Грейси ахна, но Боби Том само се усмихна.

— Не съм, Уорън, но ако някой ме помоли, със сигурност ще го насоча към теб.

Уорън очевидно не оцени чувството за хумор на Боби Том и със заплашително ръмжене се хвърли пиянски напред. Триш притисна пръсти към устата си.

— Не го дразни, Би Ти.

— О, скъпа, Уорън няма да се ядоса. Той е прекалено тъп, за да проумее кога го обиждат.

— Ще ти откъсна главата, хубавецо!

— Ти си пиян, Уорън! — изпищя Триш. — Моля те, върви си.

— Млъквай, шибана курво!

Боби Том въздъхна.

— Защо трябваше да идваш и да наричаш бившата си жена с такива гадни имена? — Със светкавично движение, което Грейси едва не пропусна, той замахна и юмрукът му се стовари върху челюстта на Уорън.

Бившият съпруг на Триш изрева от болка и рухна на пода. Тълпата клиенти в бара веднага наобиколи двамата мъже, като ги закри от погледа на Грейси. С помощта на лактите си тя си проправи път сред няколко жени. Когато излезе най-отпред, Уорън вече се изправяше, притиснал ръка към челюстта си.

Боби Том стоеше прав, опрял ръце на кръста си.

— Искаше ми се да беше трезвен, Уорън, да можем да направим представлението по-интересно.

— Аз обаче съм трезвен, Дентън. — Свъсен неандерталец, все едно излязъл от една и съща утроба с Уорън, пристъпи тромаво напред. — Какво стана миналата година, котенце, когато играхте срещу „Оукланд Рейдърс“? Ти игра като някакъв лайнян боклук. Да не ти беше дошъл мензисът?

Боби Том засия, все едно току-що бе получил коледен подарък.

— Е, сега вече стана интересно.

За огромно облекчение на Грейси, Шаг, приятелят на Боби Том, също пристъпи навътре към центъра на кръга и запретна ръкави.

— Двама срещу един, Би Ти. Не обичам неравната игра.

Боби Том обаче веднага го отпрати.

— Не е нужно да се намесваш, Шаг. Тези момчета се нуждаят от лека тренировка, както и аз.

Неандерталецът замахна, обаче рефлексите на Боби Том явно не бяха пострадали от травмата в коляното му. Наведе се ловко и заби юмрук в ребрата на противника си, който тутакси се преви на две. В същия миг Уорън се хвърли напред и блъсна с рамото си Боби Том отстрани.

Боби Том се олюля, но бързо се изправи и халоса бившия на Триш така яко в корема, че го запрати на пода по гръб. Този път Уорън нямаше сили дори да се опита да се изправи на крака.

Неандерталецът обаче не беше чак толкова пиян, затова издържа по-дълго. Дори се опита да нанесе няколко удара, но накрая не успя да понесе мълниеносната атака на Боби Том. С разкървавен нос, мърморещ сърдито, той се заклатушка към изхода на бара.

Боби Том сбърчи разочаровано чело. Огледа тълпата със смътен копнеж, но не се намери друг желаещ да премери силите си с него. Накрая грабна една салфетка от най-близката маса, притисна я към малката рана на долната си устна, наведе се към ухото на Уорън и му прошепна нещо. Мъжът пребледня още повече, от което Грейси си направи извода, че Триш повече нямаше да има неприятности с бившия си съпруг. Боби Том се отдръпна от Уорън и прегърна Триш през кръста, преди да я поведе към джубокса.

Грейси въздъхна облекчено. Поне не се налагаше да звъни на Уилоу по телефона, за да й съобщи, че е изгубила звездата в бъдещия филм при пиянско сбиване в долнопробен бар.

Два часа по-късно двамата с Боби Том стояха пред рецепцията на луксозен хотел, намиращ се на двайсет минути път от бара.

— Надявам се да си разбрала, че не обичам да си лягам толкова рано — измърмори той.

— Сега е два през нощта. — През по-голямата част от живота си Грейси си бе лягала в десет вечерта, за да стане в пет сутринта, затова сега бе леко замаяна от умората.