Сюзън Филипс - Рай в Тексас

— Тъкмо това ти казвам. Още е много рано. — Той довърши попълването на бланката за регистрация за апартамента, който бе поискал, отпрати пиколото, нарами сака си и взе лаптопа си от бюрото. — Ще се видим на сутринта, Грейси. — И тръгна към асансьора.

Рецепционистът я погледна очаквателно.

— Мога ли да ви помогна?

— Аз… ъъ… съм с него — запелтечи тя, изчервена до корените на косата си.

Грабна куфара си и забърза след него. Чувстваше се като кокер шпаньол, подтичващ след господаря си. Поне успя да се напъха в кабината на асансьора, миг преди вратите да се затворят.

Той я изгледа подозрително.

— Успя ли да се регистрираш?

— Тъй като ти… ъъ… си взе апартамент, помислих, че мога да спя на дивана.

— Грешиш.

— Обещавам ти, че дори няма да усетиш присъствието ми.

— Вземи си отделна стая, госпожице Грейси. — Говореше меко, но заплахата, спотаена в очите му, я разтревожи.

— Знаеш, че не мога да направя това. В мига, в който те оставя сам, ще потеглиш без мен.

— Не можеш да си сигурна, докато не се случи. — Вратите се отвориха и той пристъпи по застлания с килим коридор.

Тя се втурна след него.

— Няма да те безпокоя.

Той огледа номерата на стаите.

— Грейси, извини ме, че ти го казвам, но започваш да се превръщаш в истински трън в задника.

— Осъзнавам го и се извинявам.

Лека усмивка пробягна по лицето му, но изчезна веднага щом се спря пред вратата в края на коридора. Пъхна електронната карта в ключалката. Просветна зелена светлина и той натисна дръжката. Преди да влезе вътре, Боби Том се наведе назад към нея и леко я целуна по устните.

— Приятно ми е, че се запознахме.

Зашеметена, тя видя как вратата се тръшна пред лицето й. Устните й изтръпнаха. Притисна пръстите си към тях. Искаше й се усещането от целувката да остане завинаги.

Секундите бавно отминаваха. Удоволствието от целувката помръкна. Раменете й провиснаха. Той бе решил да продължи без нея. Тази вечер или по-точно тази сутрин… нямаше представа кога точно, но не се съмняваше, че ще потегли сам. Знаеше го със същата увереност, с която знаеше и другото — че не можеше да позволи това да се случи.

Изтощена, пусна куфара на килима, приседна до него и се облегна на вратата. Просто щеше да прекара нощта тук. Сви колене, обгърна ги с ръце и отпусна глава върху тях. Само ако я беше целунал истински… Очите й неусетно се затвориха.

С леко възклицание политна назад, когато вратата се отвори зад гърба й. Успя да се изправи на крака и се озова лице в лице срещу Боби Том. Но тъй като той не изглеждаше особено изненадан, младата жена заподозря, че я е наблюдавал през шпионката, докато я е чакал да си отиде.

— Какво си мислиш, че правиш? — попита той с пресилено търпение.

— Опитвам се да поспя.

— Няма да прекараш нощта пред вратата ми.

— Ако някой ме види, просто ще си помисли, че съм една от почитателките ти.

— Ще си помисли, че си откачена . Това ще си помисли!

За някой, който се държеше толкова приятелски с всички около него, определено беше доста раздразнителен с нея. Грейси знаеше, че понякога наистина въздействаше така на хората.

— Ще си взема отделна стая, но само ако ми дадеш честната си дума, че на сутринта няма да тръгнеш без мен.

— Грейси, аз не зная какво ще направя дори след час, да не говорим за сутринта.

— Тогава, опасявам се, че ще трябва да остана тук.

Той потри брадичката си с палец — жест, за който тя вече знаеше, че означава, че вече е взел решение, но искаше да изглежда все едно още се колебае.

— Ето какво ще ти кажа. Още е твърде рано за сън. Може да ме позабавляваш малко, докато стане време за лягане.

Тя кимна в знак на съгласие, но се зачуди за какво ли забавление говореше.

Боби Том внесе куфара й в апартамента и затвори вратата. Щом влезе вътре, Грейси се озова в просторен хол, декориран в прасковено и зелено.

— Красиво е тук.

Той се огледа, все едно за пръв път виждаше този хол.

— Предполагам, че е красиво. Не обърнах внимание.

Как можеше да не забележи нещо толкова красиво? В средата на хола имаше няколко удобни фотьойла и столове. Пред френските прозорци видя правоъгълна маса, с дървен плот, а върху античен скрин бяха аранжирани красиви разноцветни копринени цветя. Тя се заоглежда с възхищение.

— Как може да не забележиш всичко това?

— По-голямата част от живота си съм прекарал в хотели, затова мисля, че съм претръпнал.

Тя почти не го чу, когато се втурна към прозорците, за да се полюбува на пейзажа с тънещата в мрак вода и примигващите далечни светлини.