Сюзън Филипс - Знойни сънища

— Те не се ли обичат?

— Сигурна съм, че се обичат. Но си имат проблеми, мъниче.

Докато приключваше с пазаруването, тя осезаемо усещаше вниманието, което привлича. А то варираше от объркани погледи, до осъдително мърморене. Макар да не бе очаквала да я приветстват с добре дошла, мащабите на враждебността, с която се сблъска, я разстроиха. Бяха минали три години, но хората от Салвейшън, Северна Каролина, не бяха забравили нищо.

Докато заедно с Едуард вървяха покрай пътя, носейки скромните си хранителни запаси, тя се опитваше да проумее поведението на Боби Денис спрямо нея. Двамата с майка му явно не се разбираха добре, затова тя се съмняваше, че неговата реакция е просто отражение на чувствата на Керъл. Освен това неговата враждебност изглеждаше някак си по-персонална.

Тя спря да мисли за Боби в момента, в който видя по пътя да се задава някаква огромна кола с регистрационен номер от Флорида, и вдигна красноречиво ръка. Някаква вдовица от Клиъруотър, шофираща вишневочервен краун виктория, спря и ги закара обратно до киното. Когато слизаше от колата, Рейчъл стъпи накриво и изтънелите каишки на десния й сандал се скъсаха. Сега вече тези сандали не можеха да се поправят, което означаваше, че й остават един-единствен чифт обувки. Още една загуба.

Едуард заспа малко преди девет часа. Тя седеше боса върху багажника на импалата, беше наметнала раменете си със стара плажна хавлия и се беше втренчила в старото списание, което я бе накарало да се върне обратно тук. Внимателно го разгърна, включи фенерчето, което носеше със себе си, и се загледа в лицето на по-стария брат на Гейб, Кал, който я гледаше от една снимка.

Макар доста да си приличаха, острите черти на Кал бяха смекчени от почти глуповат вид на щастие и тя се зачуди дали за това заслуга имаше съпругата му, привлекателна руса жена, която също бе на снимката до него. Бяха фотографирани в старата къща на Рейчъл, една огромна и доста претрупана резиденция в другия край на Салвейшън. Тя бе конфискувана от федералното правителство, за да се покрият неплатените данъци на Дуейн, и бе стояла празна, докато не я бе купил Кал заедно с обзавеждането по случай сватбата си.

Снимката бе направена в някогашния кабинет на Дуейн, но не сантименталността бе привлякла вниманието й върху нея. Истинската причина бе обектът, който бе забелязала във фона на фотографията. Поставена върху книгите, точно зад главата на Кал Бонър, се виждаше една малка кожена ракличка, обкована с желязо. Размерите й не надвишаваха тези на половин хляб.

Дуейн бе купил тази кутийка преди около три години и половина от търговец, който държеше в тайна скъпите покупки на нейния съпруг. Дуейн я бе харесал, защото навремето била принадлежала на Джон Ф. Кенеди — не че Дуейн бе някакъв почитател на Кенеди, той просто обичаше всичко, което по някакъв начин би могло да се свърже с живота на богатите и известните. В седмиците преди смъртта му, докато примката на правосъдието се стягаше все повече около врата му, тя често го бе засичала да се взира в кутията.

Един следобед й се бе обадил от някакво малко летище на север от града и с паникьосан глас й бе съобщил, че всеки момент ще го арестуват.

— Аз… аз си мислех, че разполагам с повече време — бе казал той, — но те ще дойдат да ме приберат от къщи тази вечер, затова трябва да напусна страната. Рейчъл, та аз не съм подготвен за това! Доведи ми Едуард, за да се сбогувам с него, преди да замина. Трябва да кажа сбогом на сина си. Трябва да направиш това за мен!

Беше усетила отчаянието в гласа му и знаеше, че се страхува, че тя няма да изпълни молбата му поради неодобрението й на начина, по който той бе игнорирал тяхното дете. Като се изключи телевизионното предаване на кръщенето на Едуард, което се бе превърнало в най-гледаното предаване в историята на храмовото духовенство, Дуейн не бе проявил почти никакъв интерес към ролята си на баща.

Нейното разочарование от съпруга й бе започнало малко след като се ожениха, но едва когато забременя, тя откри размерите на неговата поквареност. Той бе оправдавал своята алчност, казвайки й, че трябва да накара света да види богатствата, които Бог изсипва върху вярващите. И въпреки всичко тя не можеше да му откаже това, което може би щеше да бъде последната му среща със сина си.

— Добре. Ще дойда възможно най-бързо.

— И освен това… искам да взема нещо от къщи със себе си, за спомен. Вземи със себе си и раклата на Кенеди. Също и Библията ми.