Сюзън Филипс - Знойни сънища

— Май не е първият телеевангелист, на когото се случва това — отбеляза Гейб.

Устните на Етън се присвиха.

— Дуейн проповядваше теологията на благоденствието: Дай това, което можеш да дадеш от себе си. Раздели се с това, което имаш, дори и да е последният ти долар, и ще получиш обратно сто долара. Сноупс описваше Бог като някаква всемогъща ротативка и хората му се доверяваха безрезервно. Той получаваше чекове дори и от службите за социално осигуряване, пари, предназначени за най-бедните. Имаше една жена от Южна Каролина, която бе диабетичка, но изпрати на Сноупс парите, от които се нуждаеше, за да си набави инсулин. Вместо да й ги върне обратно, Дуейн прочете писмото й по ефира, като пример, който всеки би трябвало да последва. Това наистина бе един от златните моменти на телеевангелизма.

Етън изгледа Рейчъл така, сякаш бе някакъв боклук.

— Камерите показваха как госпожа Сноупс седи на първия ред в „Храма на Спасението“ и как сълзи на признателност се стичат по напудреното й с руж лице. Малко по-късно един репортер от „Шарлот обзървър“ се поразровил из нещата и открил, че същата онази жена изпаднала в диабетична кома и умряла.

Рейчъл сведе очи. Сълзите й от оня ден бяха сълзи на срам и безпомощност, но никой не би могъл да знае това. При всяко предаване тя бе длъжна да седи там, на първия ред, с безупречно направена прическа, прекалено много грим по лицето и дрехи в ярки цветове. Всичко това в комбинация, представляваше представата на Дуейн за женска красота. В началото на съвместния им живот тя действително се бе съобразявала с желанията на съпруга си, но впоследствие, когато бе открила неговата поквареност, се бе опитала да се отдръпне. Обаче бременността й бе направила това невъзможно.

Когато корупцията в духовенството на Дуейн бе станала публично достояние, съпругът й организира цяла серия от прочувствени телевизионни признания, имащи за цел да спасят кожата му. Използвайки безброй цитати от Ева и Далила, той говореше как е бил отклонен от правия път от една слаба и грешна жена. Беше достатъчно хитър, за да поеме вината лично върху себе си, но посланието му бе повече от ясно: Ако не бе била алчността на съпругата му, той никога не би се отклонил от правия път.

Не всички бяха повярвали на това представление, но повечето се бяха хванали и тя вече бе престанала да брои колко пъти през последните три години бе разпознавана на публични места и публично заклеймявана. Отначало се бе опитвала да обяснява, че екстравагантният им начин на живот бе избор на Дуейн, не неин, но никой не си бе направил труда дори да я изслуша, затова се бе научила да си държи устата затворена.

Вратата на снекбара се отвори едва-едва, колкото през нея да се провре тялото на едно малко момче и да се затича към майка си. Тя не искаше Едуард да става свидетел на тази сцена, затова му се тросна ядосано.

— Казах ти да стоиш отвън.

Едуард наведе глава и каза тихо, толкова тихо, че тя едва го чу.

— Там беше онова… онова голямо куче.

Тя се усъмни в думите му, но все пак го стисна успокоително за рамото. В същото време изгледа Етън с яростната решителност на вълчица, мълчаливо предупреждавайки го да внимава какво говори пред детето й.

Етън се вгледа в Едуард.

— Бях забравил, че вие с Дуейн имате син.

— Това е Едуард — каза тя, преструвайки се, че всичко е наред. — Едуард, кажи здрасти на отец Бонър.

— Здрасти — той не откъсваше поглед от маратонките си. След това се обърна към майка си с шепот, който обаче бе чут от всички: — И той ли е шарлот тан !

Тя срещна неразбиращия поглед на Етън и обясни:

— Иска да знае дали и ти си шарлатанин — гласът й стана дрезгав. — Чувал е това много пъти за баща си.

За един кратък миг Етън изглеждаше объркан, но след това бързо се окопити.

— Аз не съм шарлатанин, Едуард.

— Отец Бонър е истински свещеник, хлапенце. Честно. Той се страхува от Бога — тя срещна погледа на Етън. — Мъж, който не раздава присъди и е изпълнен със състрадание към хората, на които не им върви в живота.

Но също като брат си, отецът не отстъпваше лесно и нейния опит да го предразположи претърпя пълен провал.

— Дори и не си помисляйте да се установите отново тук, госпожо Сноупс. Не сте желана — той се обърна към Гейб: — Имам среща, трябва да се връщам в града. Искаш ли да вечеряме заедно тази вечер?

Бонър посочи с глава към жената.

— Какво смяташ да правиш с тях?

Етън се поколеба за момент.

— Съжалявам, Гейб. Знаеш, че бих направил всичко за теб, но точно в този случай не мога да ти помогна. Салвейшън не се нуждае от госпожа Сноупс и аз определено няма да бъда човекът, който ще й помогне да се установи отново в града — той потупа брат си по рамото и се отправи към вратата. Гейб изглеждаше объркан.