Сюзън Филипс - Кой би повярвал

Имаше само едно нещо, което можеше да направи — обърна му гръб и пристъпи към Джеймс Спенс.

— Мистър Спенс, вината е само моя за това, което се случи тук днес — Софрония не можеше да се принуди да докосне ръката му. — Аз флиртувах с Магнус. Накарах го да повярва, че означава нещо за мен. Трябва да забравите всичко. Ще дойда с вас, ако обещаете, че няма да му причините зло. Той е добър човек, а аз го подведох.

Зад нея се чу гласа на Магнус, мек и тържествен, като църковен химн.

— Няма да стане Софрония. Няма да ти позволя да отидеш с него — той застана до нея. — Мистър Спенс, Софрония ще бъде моя съпруга. Ако се опитате да я отведете, ще ви спра, независимо кога — днес, утре, след една година — но ще ви спра.

Младата жена стисна в юмруци ледените си длани.

Спенс облиза устни и хвърли нервен поглед в посоката, в която бе изчезнал Кейн. Негърът беше по-висок, с широки рамене и по-силен, така че в една физическа разправа, щеше да го победи. Но защо трябваше да се бие, след като можеше да победи по друг начин?

Софрония с ужас видя как изражението му се промени под силата на емоциите. В Южна Каролина на нито един негър нямаше да му се размине посегателството над бял. Ако Спенс не успееше да принуди шерифа да вземе някакви мерки, то той щеше да се обърне към Ку-Клукс-Клан — чудовищата, които от две години тероризираха щата.

Сцени на жестоки линчове и убийства се заредиха пред очите й, когато Спенс самоуверено отиде и се качи на своя кабриолет.

Той взе юздите и се обърна отново към Магнус.

— Ти направи голяма грешка, момче! — после се обърна към Софрония с враждебност, която не се опита да скрие. — Ще се върна за теб утре!

— Само минутка, мистър Спенс — Магнус се наведе, взе парчетата на счупения бастун и закрачи към кабриолета с непривична увереност. — Смятам се за справедлив човек, затова ще ви предупредя: — Ако се опитате да ме преследвате ще се изложите на сериозен риск. А ако решите да изпратите тук своите приятели с белите чаршафи, това едва ли би било добра идея, мистър Спенс. В интерес на истината, по-скоро ще бъде лоша.

— И какво трябва да означава това? — подигравателно попита Спенс.

— Това означава, мистър Спенс, че имам талант, за който трябва да знаете. Освен това, имам още трима-четирима приятели със същата дарба. Наистина и те са чернокожи, като мен, така че ще трябва да решите, дали си заслужаваме усилието или не. Не искам да сгрешите, мистър Спенс. Защото смъртта ви ще бъде напълно излишна.

— За какво говориш?

— За динамит, мистър Спенс. Лоши неща, но истински полезни. Научих се да ги използвам, когато се наложи да взривявам скали, при строежа на предачницата. Повечето хора не знаят нищо за динамита, защото е ново изобретение, но ми се струва, че вие сте човек, който е в крак с новото време. Обзалагам се, че можете да прецените какви ще са разрушенията, ако се използва в такава огнеопасна среда, каквато е фосфатната мина.

Спенс изгледа Магнус недоверчиво.

— Заплашваш ли ме?

— По-скоро се опитвам да ви обясня някои неща, мистър Спенс. Имам добри приятели. Истински добри приятели. И ако нещо се случи с мен, те ще бъдат много нещастни. Ние не бихме искали това да стане, нали мистър Спенс?

— Бъди проклет!

Магнус стъпи с единия крак на стъпенката на кабриолета и сложи счупените парчета на бастуна върху коляното си.

— Всеки мъж е длъжен да заслужи своето щастие, мистър Спенс, а Софрония е моето. Имам намерение да живея с нея добър и дълъг живот, така че да можем да се насладим един на друг, и съм готов да направя всичко необходимо, за да го постигна. Всеки път, когато ви срещна в града, ще ви свалям шапка за поздрав и вежливо ще ви пожелавам добро здраве. Докато вие чувате тези мои приветствени думи, ще знаете, че съм един щастлив човек, който мисли добро на вас и вашата мина — впил поглед в противника си, той му подаде счупения бастун.

Кипящ от гняв, Спенс сграбчи парчетата и дръпна юздите на коня.

Софрония се огледа замаяно. Всичко, на което току-що стана свидетел, беше в противоречие с това, в което вярваше и въпреки всичко се бе случило. Със собствените си очи видя, как Магнус се изправи срещу белия човек и победи. Беше се борил за нея. И я бе защитил… дори от самия себе си.

Тя се спусна през сухата зимна трева, която ги разделяше, и падна в обятията му, като повтаряше името му отново и отново, докато сърцата им забиха в един ритъм.

— Ти си голямо изпитание за мен, жено — тихо призна той, притискайки я в прегръдката си.