Сюзън Филипс - Кой би повярвал

— Мога, и още как! — отвърна й с каменно изражение той. — Не се съмнявай!

Спенс бавно пристъпи към Магнус, като въртеше в ръка бастуна със златен накрайник.

— Мисля, че за всички ни ще бъде по-добре, ако се върнеш там откъдето си дошъл. Да вървим, Софрония! — но когато протегна ръка към нея, Магнус рязко издърпа младата жена.

— Не я докосвай! — изръмжа той и я изблъска зад гърба си. След това стисна юмруци и пристъпи напред.

Черен срещу бял! Всичките кошмари на Софрония се сбъдваха. Прониза я страх.

— Не! — тя се вкопчи в ризата на Магнус. — Не го удряй! Ако докоснеш бял, ще увиснеш на въжето до сутринта!

— Махни се от пътя ми, Софрония!

— Белите притежават цялата власт, Магнус! Остави го!

Магнус я отстрани от себе си, но този жест на защита му костваше много. Зад гърба му, Спенс приближи вдигайки бастуна. Когато Магнус се обърна, той го удари по гърдите.

— Стой настрана от неща, които не те засягат, момче! — изръмжа Спенс.

С едно бързо движение Магнус грабна бастуна и го счупи с коляното си. Софрония изпищя. Младият мъж захвърли настрана парчетата и с един удар в челюстта запрати противника си на земята.

Точно в този момент Кит излезе иззад дърветата и видя всичко, което стана. Тя се втурна напред към своите приятели, вдигна пушката и освободи предпазителя.

— Махайте се, мистър Спенс! Не сте желан тук!

Софрония беше повече от благодарна да види някого, но лицето й се вкамени. Спенс се изправи бавно, взирайки се злобно в Кит. И тогава един дълбок, спокоен глас разведри натегнатата атмосфера.

— Изглежда нещата тук, излизат извън контрол.

Погледите на всички се насочиха към Кейн, който слизаше от Вандал. Той приближи към Кит с присъщата за хищник грациозна походка и протегна ръка.

— Дай ми пушката, Кит! — каза той толкова спокойно, сякаш искаше хляб по време на ядене.

Да му даде оръжието бе точно това, което Кит желаеше, защото веднъж вече бе разбрала, че не може да се цели в човек. Кейн щеше да се погрижи да не се случи нищо с приятеля му, затова му подаде пушката.

За нейно изумление, той не се опита да застраши Спенс. Вместо това я хвана за ръката и не много нежно я избута към жребеца.

— Приемете моите извинения, мистър Спенс. Жена ми има буен темперамент — и той мушна пушката в кожената чанта, която висеше на седлото.

Кит забеляза как очите на Спенс заблестяха хитро. Благодарение на предачницата, Кейн бе станал уважавана личност в общността, и тя разбра, че в момента мъжът трескаво преценяваше, дали ще е в негова полза да има съпруга й за приятел.

— Няма за какво да ми се извинявате, мистър Кейн — отвърна му той докато изтърсваше прахта от панталоните си. — Жените са непредсказуеми същества. Едва ли някой от нас, мъжете, може да ги разбере.

— Напълно сте прав — кимна му Кейн, безразличен към злобното изръмжаване на Кит.

Спенс повдигна за поздрав черното си бомбе и посочи с глава към Магнус.

— Много ли държите на това момче, майоре?

— Защо се интересувате?

Със заговорническа усмивка, Джеймс отвърна.

— Ако ви е скъп, едва ли ще бъдете щастлив да го видите да виси на въжето. И тъй като и двамата сме делови мъже, съм напълно готов да забравя всичко, което се случи тук.

От облекчение, нозете на Кит се подкосиха. Погледите на Кейн и Магнус се срещнаха.

Те продължиха да се гледат в продължение на няколко дълги мъчителни секунди, след което Кейн отвърна очи и сви безразлично рамене.

— Не нося отговорност за постъпките на Магнус. Всичко това не ме засяга.

Кит изсвистя с възмущение, но той я подхвана, качи я на Вандал, сам седна зад нея и пришпори коня.

Софрония ги изгледа как изчезват по алеята и в гърлото й се надигна жлъч. Майорът се считаше за приятел на Магнус, а позорно бе отстъпил при първите признаци на опасност. Белите винаги се обединяваха против черните. Така е било винаги, така и щеше да бъде.

Обхвана я отчаяние. Стрелна с поглед Магнус, но той като че ли не бе засегнат от предателството на Кейн. Стоеше с леко разкрачени крака, опрял ръка на бедрото си, а в очите му сияеше странна светлина.

Любовта, която до сега бе отказвала да признае, избухна в нея с нова сила, разкъса всички невидими окови на миналото и помете остатъците с огромна пречистваща вълна. Как бе могла толкова дълго време да отрича своите чувства? Магнус бе всичко, което един мъж трябваше да бъде — силен, добър, честен. Състрадателен и горд. А сега със своите действия го бе поставила в опасност.