Сюзън Филипс - Първата дама

Очите й се напълниха със сълзи и тя изтича навън от караваната.

Въпреки че Нийли беше очаквала раздялата да е тежка, изобщо не беше очаквала, че ще се окаже така болезнена.

— Сигурна съм, че ще си промени мнението.

Изражението на лицето му беше каменно.

— Може би така е по-добре.

Докато Нийли приключваше с последните си приготовления. Мат излезе на двора и се спречка с Уилямс заради цирка, който устройваха с охраната й. Тя не беше му продумвала и дума, откакто той беше излязъл ядосан от караваната преди половин час. Нямаше какво повече да си кажат.

През прозореца на хола Нийли видя, че наоколо се трупаха съседи, любопитни да разберат защо улицата се е напълнила с толкова коли. И макар само на един телевизионен екип да се беше отдало възможност да се приближи до къщата, тя беше сигурна, че не след дълго малкото градче ще бъде залято от телевизионни репортери от цял свят.

Мизерните куфари на децата бяха натоварени в един от патрулните автомобили, както и няколко найлонови торби с уокмена на Луси в тях, играчките на Бътън и други скъпоценности, с които не биха искали да се разделят. За нещастие сред тях беше и Скуид. Нийли отиде при Луси, която държеше Бътън на ръце, докато Бъртис и Чарли се щураха около тях. Измъчвана от мисълта дали не въвлича момичетата във фатална грешка, Нийли реши да предприеме един последен опит:

— Погледни през прозореца Лус. Ето такъв живот ти предлагам.

— Видях и не ми пука.

Независимо от обичайно дръзките й думи, ясно се виждаше, че е дълбоко развълнувана и поразена от случващото се, дори инстинктивно в този момент притисна по-силно Бътън към себе си.

— Все още има време да промениш мнението си. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да се уверя, че ще бъдете настанени в добри семейства.

Луси вдигна очи към нея, изражението й беше умоляващо.

— Моля те, Нел. Не се отказвай от нас.

Нийли се предаде окончателно и изрече:

— Няма, детето ми. От сега нататък вие и двете сте мои . За добро или за лошо.

— Сега, Луси, да не забравиш да ни пишеш — обади се Бъртис. — И трябва да ядеш повече зеленчуци. Защо не ти направих моята зеленчукова супа?

Нийли се опита да не мисли за мъжа, в когото се беше влюбила, докато се прегръщаше с Бъртис и Чарли.

— Много ви благодаря за всичко. Ще ви се обадя. Готова ли си, Лус?

Луси преглътна с труд и кимна.

— Има два начина, по които можем да се измъкнем. Или да изтичаме към колата и така няма да ни се налага да отговаряме на въпроси, или да вървим с гордо вдигнати глави, показвайки, че няма какво да крием.

— Та!

Мат се беше появил на входната врата. Нийли нямаше да бъде пощадена.

Очите му намериха нейните — същите онези сиви очи, в които тя се беше вглеждала сутринта, когато тялото му се движеше в нейното. Искаше й се да се разплаче и да плаче, докато се изтощи, да му се разкрещи, защото го обичаше, а той нея — не. Вместо това тя стегна лицето си в хладна и любезна маска.

Неговото лице застина в гримаса, после той се извърна към Луси и Бътън. Погали с палец бебето по бузката и каза:

— Направи живота им ад, Демонче!

След това погледна към Луси, изражението на лицето й беше така жалостиво, че той не посмя да я докосне. Нийли преглътна и извърна поглед.

— Пази се, шампионке. И се дръж прилично.

Луси прехапа устни и погледна надолу.

Най-накрая той се изправи и пред Нийли — всички обаче ги гледаха и едва ли биха могли да си кажат нещо повече от това, което вече си бяха казали. Очите му помръкнаха, а когато заговори, гласът му се оказа дрезгав:

— Пожелавам ти добър живот, Нийли.

Тя успя сковано да му кимне, извърна се към Луси и взе от нея бебето. След което се завърна в света, който така добре познаваше.

Корнелия Кейс беше изплувала от тъмното.

— Холингс е в Сената от дванайсет години, Корнелия! Забранявам ти повече да си внушаваш подобни глупости.

Нийли потърка уморените си очи, после вдигна поглед над бюрото си от полирано дърво към Джеймс Личфийлд. Кабинетът й се намираше в слънчевата стая в задната част на къщата в стил крал Джордж 68 68 Свободно определение на стил в архитектурата и декоративното изкуство, свързан с последователното управление на четирима крале с името Джордж в Англия: Джордж I, II, III и IV (1702–1714), не представлява цялостен стил, а е по-скоро съчетание от елементи на Ренесанс, рококо и класицизъм. — Б.пр. , която някога беше принадлежала на Денис, а сега беше нейна. Имението беше разположено сред двайсет акра 69 69 Точно 80 9230 кв.м. — Б.пр. гора в Мидълбърг в сърцето на ловните райони на Вирджиния. Винаги беше харесвала това място повече от Денис, който беше предпочитал Вашингтон, и сега го беше превърнала в свое постоянно жилище.