Лийла Мийчам - Пепел от рози

Ако били продължили още на запад, към града, който сега се нарича Корсикана, щели да попаднат в земите, които търсели, земи с плодородна почва, известни като „черно злато“, където щели да отглеждат едра царевица и да разчитат на богата реколта памук. Само че и конете, и пътешествениците били изморени, така че когато керванът им прекосил река Сабин и навлезли от Луизиана в Тексас, изтощеният Сайлъс Уилям Толивър огледал гъстите борови гори по хълмовете и попитал:

— Какво ще кажете за това място?

Преселниците предавали въпроса на следващите, повтаряли го бързо един през друг, докато накрая се получило нещо като „Хаубаучър?“. Ето как градът получил името си от въпроса, на който колонизаторите отговорили с „да“. Прадедите създатели се съгласили с постигнатия консенсус градът да бъде кръстен така, при условие „ч“ да бъде променено с „к“ и името се произнася като Хаубъткър. 5 5 От англ. „How about here“ — „How ’bout cher“. — Б.пр.

Въпреки странното име първите заселници били твърдо решени колонията им да се превърне в културна общност, а те да водят изискания начин на живот, който имали досега, или поне искали да водят. Били единодушни, че тук, сред боровете, ще живеят като истински южняци. Малцина станали собственици на плантации. Наложило се да изсекат твърде много дървета и да почистят земята, а по хълмовете се работело трудно. Оказало се, че има и други призвания, с които човек може да се заеме, стига да има желание. Някои създали малки ферми, други предпочели да отглеждат добитък, трети се насочили към производството на млечни продукти. Неколцина започнали бизнес, като се съобразили напълно с нормите, определени от комисията за градско планиране, одобрени от гласовете на онези членове на младата общност, които имали право да упражняват правото на глас. Джереми Уоруик преценил, че бъдещето му ще бъде осигурено с дървосекачество и продажба на дървен материал. Насочил поглед към пазарите в Далас и Галвестън, а също и други градове, които се разраствали в новата република.

Анри Дюмонт отворил галантериен магазин в центъра на града, който по онова време бил много по-елегантен от магазина на баща му в Ню Орлийнс. Освен това се заел с покупката и разработването на терени за търговски цели, давал под наем сградите си на магазинери, привлечени към Хаубъткър от репутацията за гражданска съвест, ред и спазване на законите, от спокойствието и трезвия разум на гражданите. Само че Сайлъс Уилям Толивър нямал желание да се заеме с нещо ново. Убеден, че единственото призвание на човека е земята, той се заел заедно с робите си да обработва своите акри 6 6 1 акър = 4046.85642 м. — Б.пр. , за да засади памук, и използвал приходите да разшири имотите си. След няколко години притежавал най-големия парцел покрай река Сабин и можел да си позволи да извозва евтино реколтата памук със салове чак до Мексиканския залив.

Позволил си едно-единствено отклонение от живота, който си представял, когато заминал от Южна Каролина. Вместо да построи къщата си на отвоюваната от природата земя, той съградил дома си в града заради съпругата си. Тя предпочитала да бъде сред приятелките си, с които се събирали във внушителните, както в южните части на страната сгради, разположени от двете страни на улицата с гръмкото име „Хюстън Авеню“. На същата улица, която местните наричали „Фаундърс Роу“ 7 7 Улицата на основателите. — Б.пр. , живеели и семейство Дюмонт и семейство Уоруик.

Сайлъс нарекъл плантацията си „Съмърсет“ на името на английския херцог, от когото произхождал родът му.

Не било никаква изненада, че на първите събрания, на които било обсъждано създаването на града, разположението и оформянето му, юздите на управлението били предадени на Сайлъс, Джереми и Анри. Като студент по история Анри бил запознат с Войната на розите в Англия и ролята, която семействата на съмишлениците му изиграли по време на трийсетгодишния конфликт. Вече бил забелязал розовите храсти с грижливо съхранени корени, които всяко семейство пренасяло с особено внимание от Южна Каролина, и разбирал значението им. След събранието той направил предложение на главите на двете семейства. Защо не отглеждат и двата цвята рози в градините си, защо не засадят и бели, и червени като символ на единението и разбирателството?

Настъпило неловко мълчание. Анри отпуснал ръце на раменете им и продължил тихо:

— Между вас винаги ще съществуват разлики. Донесли сте ги скрити в розите.