Лийла Мийчам - Пепел от рози

Отпи огнена глътка скоч и усети как течността го прогаря като счупени ножчета за бръснене. „По дяволите, Мери, какво, за бога, те прихвана, та реши да направиш нещо толкова ужасно?“ Прокара ръка по голата си глава. Какво беше пропуснал, какво можеше да обясни, по-точно да извини, стореното от нея? Мислеше си, че знае всичко за миналото й, както и за миналото на Оли Дюмонт и Пърси Уоруик. Онова, което не беше прочел, познаваше от разказите им. Вярно е, че пристигна твърде късно, за да стане свидетел на началото, но се беше постарал да запълни всички празнини. Така и не попадна на нещо различно; нямаше клюки, нито пък изрезки от вестници или стар дневник; хората, които ги бяха познавали цял живот, не обелваха и дума, нищо, което да обясни защо Мери беше лишила Рейчъл от рожденото й право и бе съсипала мечтата на живота й.

Неочаквана мисъл го накара да пристъпи към библиотеката. Потърси един том и го отнесе на бюрото. Възможно ли беше отговорът да се крие в него? Не беше чел историята на семействата, основали Хаубъткър, от онова октомврийско утро, когато помогна на Уилям да избяга. По-късно, като отиде в града, разбра, че семейството издирва беглеца, син на покойния Майлс Толивър, брат на Мери Толивър Дюмонт, осиновила по-късно момчето. С горчивина си припомни колко зле се бяха отнесли към самия него, когато го завлякоха обратно при родителите му, затова отиде в библиотеката, за да открие информация за богаташите Дюмонт, която да му помогне да реши дали да съобщи на властите накъде се е упътило момчето, или да запази тайната му. Там библиотекарката му подаде книгата, написана от Джесика Толивър, прабаба на Мери. Може би сега щеше да намери някакво обяснение за мотивите на Мери, нещо, което бе пропуснал навремето, преди четирийсет години. Заглавието на книгата беше „Рози“.

Разказът започваше с преселването на Сайлъс Уилям Толивър и Джереми Матю Уоруик в Тексас през есента на 1836 година. Като най-младите синове на две от най-видните семейства в Южна Каролина, собственици на плантации, те нямаха почти никакъв шанс да наследят имотите на бащите си, затова бяха заминали заедно, за да създадат свои плантации в район с плодороден чернозем в източната част на новата република Тексас. И двамата бяха потомци на английското кралско семейство, във вените им течеше синя кръв, макар да произлизаха от враждуващи родове — Ланкастър и Йорк. В средата на седемнайсети век потомци и на двата рода, заклети врагове по време на Войната на розите 2 2 Войната на розите (1455–1485) — поредица от граждански войни за престола на Англия между представители на родовете Йорк и Ланкастър. — Б.пр. , започнали работа рамо до рамо в плантации в Новия свят, близо до мястото, където щял да се издига Чарлстън, за чието създаване те дали своя принос през 1670. Двете семейства загърбили семейните различия и запазили единствено символите, с които двата рода били известни в Англия — розите. Уоруик, потомци на династията Йорк, отглеждали единствено бели рози в градините си, а семейство Толивър само червени рози, символа на династията Ланкастър.

През 1830 година памукът бил кралят на Юга и двамата най-млади синове копнеели да си имат свои плантации на място, където да създадат град, отразил най-благородните идеали на английската и южняшката култура. Към малкия им керван се присъединили семейства от по-обикновено потекло, недотам образовани, които имали същите идеали, уважавали упорития труд, прекланяли се пред Господ и южняшките традиции. Водели и роби — мъже, жени и деца, — на чиито гърбове щели да изнесат мечтите си. Поели на запад, тръгнали по южния път, покрай пътеките, отъпкани от мъже като Дейви Крокет 3 3 Дейви Крокет — легендарна личност в американската история, авантюрист и политик, загинал в битката между американската армия и тексаските въстаници при Аламо. — Б.пр. и Джим Боуи 4 4 Джим Боуи — авантюрист, политик и бизнесмен, създател на известния нож „Боуи“. — Б.пр. . Близо до Ню Орлийнс един французин, висок и слаб мъж, препуснал към тях, за да ги посрещне. Представил се като Анри Дюмонт и попитал дали може да се присъедини към кервана. Бил облечен в костюм с хубава кройка, от качествен плат, обаятелен и изискан. Той също бил аристократ, потомък на крал Луи VI, семейството му емигрирало в Луизиана, за да избяга от ужасите на Френската революция. Тъй като се скарал с баща си заради управлението на магазина им в Ню Орлийнс, сега имал намерение да създаде свой магазин в Тексас, където баща му нямало да се меси. Сайлъс и Джереми го посрещнали с отворени обятия.