Лийла Мийчам - Пепел от рози

— Наистина не те разбирам — разпери безпомощно ръце Еймос. — Все си мислех, че през всичките тези години я подготвяш тъкмо за това.

— Допуснах грешка — грешка, продиктувана от егоизма ми. Добре, че осъзнах, докато е още време, каква трагедия ще причиня и… събрах достатъчно смелост, за да я поправя. — Тя махна пренебрежително с ръка. — Спести усилията и на двама ни, Еймос, и не ме карай да ти обяснявам. Знам, че ти се струва истинска загадка, но те моля да ми имаш доверие. Подбудите ми са чисти.

Напълно объркан, той направи още един опит.

— Да не би да е заради Уилям? Нали не го правиш от криворазбраното чувство, че си длъжница на баща й?

— Не, разбира се! — Гневна искрица заблестя в очите й. Това бяха прочутите „очи на семейство Толивър“ — зелени като редки смарагди, наследени по бащина линия, както и някога черната коса и трапчинката в средата на брадичката. — Племенникът ми със сигурност ще го приеме по този начин, по-точно не той, а така наречената му съпруга — заяви тя. — Според нея ще постъпя правилно, като дам на Уилям онова, което му се полага по право. — Тя изсумтя тихо. — Нека Алис Толивър си живее с илюзията, че съм продала плантацията, водена от чувството на вина, че дължа нещо на съпруга й. Онова, което правя не е заради него, а за дъщеря му. Знам, че той ще го разбере. — Тя замълча и се замисли, съмнения засенчиха прорязаното й от ситни бръчици лице, след това промълви: — Иска ми се да съм толкова сигурна и в Рейчъл…

— Мери — Еймос заговори с най-убедителни си глас, — Рейчъл е от същото тесто като теб. Ти щеше ли да проявиш разбиране, ако баща ти те беше лишил от наследството ти — от плантацията, от къщата, от града, който дължи създаването си на семейството ти, без значение какво обяснение би ти дал за мотивите си?

Скулите й изпъкнаха под повехналите бузи.

— Не, но ми се иска да го беше направил. Как само ми се иска да не ми беше оставял „Съмърсет“.

Той я зяпна напълно шокиран.

— Но защо? Животът ти беше прекрасен и аз си мислех, че искаш и Рейчъл да води същия живот и да поеме наследството на семейството. Този кодицил е толкова… — той прокара опакото на ръката си над документа, — той е точно обратното на онова, което смятах, че искаш да й осигуриш, на всичко, което я подведе да мисли, че искаш за нея.

Раменете й се отпуснаха, също като горд кораб, чиито платна увисват, когато поривите на вятъра затихнат. Тя остави бастуна в скута си.

— О, Еймос, дълго е за разказване, прекалено сложно, за да задълбаваме. Пърси трябва да ти обясни всичко някой ден.

— Какво да ми обясни, Мери? Какво може да обясни? — „И защо някой ден? И защо тъкмо Пърси?“ Нямаше да престане да задава въпроси само защото бе завладян от загриженост за нея. Бръчките около очите и устата й бяха станали по-дълбоки, а безупречната й кожа бе изгубила маслиновия си оттенък и бе пребледняла. Той се приведе настойчиво над бюрото. — Какво не знам, Мери? Изчел съм всичко, писано за семейство Толивър и за семейство Уоруик, да не говорим, че живях сред вас цели четирийсет години. Знам всичко, което е оказало въздействие върху живота ви, откакто дойдох в Хаубъткър. Каквито и тайни да сте крили, все някога щяха да излязат. Знам що за хора сте.

Тя сведе очи за миг, умората набразди отпуснатата матова кожа. Когато вдигна отново очи, в погледа й блестеше обич.

— Скъпи Еймос, ти стана част от живота ни, след като историята беше написана. Опозна ни по времето, когато бяхме стъпили на крака, а всички трагедии, които ни сполетяха, бяха вече останали зад нас и се бяхме научили да живеем с последствията. Искам да предпазя Рейчъл, не мога да й позволя да повтори моите грешки и да страда като мен, да изпита същата мъка. Нямам никакво намерение да я оставя на проклятието на семейство Толивър.

— Проклятието на семейство Толивър ли? — примигна уплашено Еймос. Подобен ексцентричен език беше напълно нетипичен за нея. Запита се дали възрастта не се е отразила на ума й. — Нито съм чувал, нито съм чел за проклятието на семейство Толивър.

— Именно — потвърди тя и му се усмихна, както обикновено устните й едва разкриха забележителните й зъби, които за разлика от зъбите на връстниците й, не бяха придобили неприятния жълтеникав оттенък на клавиши на пиано.

Този път нямаше да й позволи да се измъкне.

— Какви са тези последствия? — попита той. — Ти притежаваш, по-точно казано, притежаваше империя за производство и преработка на памук, която обхващаше цялата страна. Съпругът ти Оли Дюмонт беше собственик на универсални магазини в Тексас, а пък компанията на Пърси Уоруик е включена във „Форчън 500“ 1 1 Престижна класация на списание „Форчън“, в която публичните компании са подредени по обема на приходите им за изминалата година. — Б.пр. от десетилетия. Много ми се иска да разбера какви точно са „всички трагедии с тежки последствия“, които са ви сполетели.