Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 2)

— Да, идеално спах, но нищо не си спомням. Аз снощи наистина ли пих бренди, или ми се е присънило?

— Съвсем малко… По-точно казано, не много, като лекарство — каза Били виновно.

— Значи не съм загубила напълно паметта си. Но къде се намирам? Къде си ти? Сега какво трябвала направя?

— Просто си облечи хавлията и аз след няколко минути ще дойда при теб.

Джижди погледна протритата си хавлия и бързо нахлузи дънките и пуловера, с които бе пристигнала. Тя не обръщаше особено внимание на дрехите, но видя, че хавлията й на всичко отгоре е и мръсна. За Ню Йорк това беше допустимо, но на златната слънчева светлина, огряла синьо-бялата спалня с тапети на жълти цветя, лекетата, които Джиджи никога не беше забелязвала, направо биеха на очи. Всъщност всичко в тази разточително просторна спалня бе като от друг свят, свят на невъобразим лукс, който внезапно бе пробудил сетивата й, сякаш тя цяла нощ беше бродила в някаква черно-бяла реалност, за да се събуди в пъстроцветния Оз. „Аз съм Дороти от Оз“ — помисли си зашеметената Джиджи, когато чу, че на вратата се чука; Били влезе в стаята и я прегърна.

— Кажи какво най ти се яде — попита Били.

— Каквото и да е. Умирам от глад! — призна Джиджи, като се мъчеше да натика хавлията си под кревата.

— Кажи, кажи! В тази къща има всичко.

— Еврейски рибен пастет със содена питка.

— Истинска нюйоркчанка си. Излиза, че май нямаме всичко. Измисли нещо друго — засмя се Били.

Елис Айкхорн винаги твърдеше, че тоя пастет е по-вкусен от черния хайвер.

— Овесени ядки с мляко, яйца на очи, препечени филийки и портокалов сок?

Това беше най-простата закуска, която Джиджи можа да измисли.

— Готово.

Били вдигна телефонната слушалка и предаде поръчката на Джоузи Спийлбърг, вече оздравяла и дошла на работа.

— Хайде, Джиджи, ще закусим на терасата.

— Ти още ли не си закусвала?

— Аз само ще те гледам как закусваш, а Джоузи ще се обади в деликатесния магазин „Джери“ и ще поръча най-хубавия рибен пастет, който може да се намери на запад от Манхатън.

— Не исках да те затруднявам — каза Джиджи, като се притесняваше далеч по-малко, отколкото очакваше. Тя често си бе представяла новата съпруга на баща си, но изобщо не бе предполагала, че Били ще е толкова висока, красива и с такава царствена осанка, че притежава такава естествена, но неоспорима властност. Джиджи никога не бе срещала жени като Били Айкхорн, която толкова бързо спечели сърцето й. Огромната разлика между тях двете сякаш беше без значение.

— С удоволствие го правя — призна си Били.

Искаше й се да поохрани Джиджи. Тя тепърва щеше да расте, изглеждаше прекалено крехка за шестнайсетте си години.

По време на закуската Били деликатно разпита момичето и разбра, че то си няма никого в Ню Йорк, че там никой не би претендирал за пренебрегваната дъщеря на Вито. Джиджи не познаваше никого от семейството на баща си, а майка й нямаше нито един жив роднина. Ходеше в най-обикновено средно училище и досега не беше се влюбвала, въпреки че познаваше много момчета. Всъщност тя си мислеше, че никога няма да се влюби в друг, освен в Джеймс Дийн, чийто филм „На изток от рая“ бе гледала петнайсет пъти. Обичаше и четирите семейства, в които живееше, докато майка й пътуваше по турнета, но не беше привързана към никое от тях. Знаеше наизуст всички спирки на нюйоркското метро и най-неочаквано се оказа, че много разбирала от готварство и от пазаруване на продукти, неща, които през последните пет години била вършила вместо майка си.

— Циганите не се хранят както трябва — поясни Джиджи, окуражена от интереса на Били. — Те нямат време да си купуват пресни продукти и да готвят свястно. Повечето карат на кока-кола и цигари като всички танцьори. Мама все се притесняваше, че тъкмо когато раста, не се храня пълноценно, затова реших да й помагам. А после открих, че ми харесва да готвя и да пазару​вам. Познавам всички затънтени пазарчета в града. Специалистка съм по италианската, американската и донякъде по китайската кухня. Всичко съм научила от приятели и от готварските книги. Сега съм решила да овладея френската кухня. Предимството на това чудесно хоби е, че винаги можеш да си намериш работа като готвач.

— Имаш ли и други хобита? — попита Били, впечатлена от уменията на Джиджи.

— Нямам, ако не се броят гледането на стари филми и фалшивото тананикане. Израсла съм под звуците на музика от стари мюзикъли. Роджърс и Харт, Лърнър и Льове — все разкошни песни. А в училище най обичам рисуването.