Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 2)

— Мислила ли си някога да се захванеш с шоубизнес?

— В никой случай. Майка ми… умря, защото работеше в шоубизнеса, който е почернил и татковия живот. Погледни го: той е жертва на работата си. Пълна трагедия!

— И така може да се каже — измърмори Били.

„Вито — жертва! Какви ли лъжи й е наговорил този мръсник?“

— Тате е толкова готин — каза Джиджи и въздъхна тихо. — Ясно ми беше, че трябва да бъде тук, в средището на шоубизнеса, или някъде по снимки и че идва в Ню Йорк само за да ме види. Те с мама не са се погаждали още от самото начало. Тя ми обясни, когато станах достатъчно голяма, за да я разбера, че татко много ме обича, но животът му е ужасно труден. Случвало се е да закъснее с издръжката, когато се е мъчил да събере пари за някоя продукция, но после винаги я изпращаше, независимо от затрудненията си. Толкова се радвам, че най-сетне му потръгна — заключи Джиджи. — Мисля, че за пръв път има истински дом.

— Сигурно си права — каза Били, осъзнавайки, че майката на Джиджи е изградила един фалшиво прекрасен образ на Вито, за да не усети дъщеря му колко малко място заема в неговия живот.

Очевидно тази жена е поставяла душевното спокойствие на Джиджи над собствената си мъка и разочарование. Били потръпна при мисълта какво е било съществуването на майката на Джиджи: години на гняв, далеч по-силен от този, който я бе обзел, откакто тая сутрин Вито изхвръкна от къщи. Единствено желанието й да разсее Джиджи я караше да го потиска и гневът тлееше, готов да избухне отново. Докато двамата с Вито не сложеха край на своята ужасна разправия, прекъсната заради сутрешната му среща, тя не можеше да му съобщи за детето.

— Не съм подозирала, че някои хора наистина живеят така.

Джиджи довърши закуската си и се огледа. В гласа й се долавяше наивно възхищение, непримесено със завист, сякаш тя се беше озовала в пещера на отшелник.

— Вярно… Калифорния… Казват, че това бил друг свят — отговори Били и изведнъж видя познатата й обстановка през погледа на Джиджи.

Джиджи пак се огледа, обкръжаваше я един свят на божествена свежест. Дъхът й секна от възхищение. Къщата се намираше на най-високата точка в имението и бе разположена така, че от нея не се виждаше нито една съседна сграда. Пред Джиджи се разкриха чудни гледки, насочващи окото към примамливи далечини, озарени от сутрешното слънце, към зеленина, изпъстрена с меките нюанси и на други багри. Във великолепието на гледката се долавяше нещо европейско, нещо по европейски цветущо. След като купи старата очарователна къща от бели тухли с фасада, покрита с пълзящи растения, с високи комини и патинирани от времето греди, Били накара най-великия парков архитект, легендарния Ръсел Пейдж, английски джентълмен, за когото понякога казваха, че бил „по-висок от Бога и дваж по-страховит от него“, да промени целия имот от единайсет акра, като създаде дивни хармонични градини. Бяха пренесени десетки тонове пръст, с огромни кранове бяха докарани хиляди високи дървета; появиха се приказни горички, слънчеви поляни и огледални езерца; пищни цветни лехи обграждаха този зелен рай, тази триада от небе, дървеса и вода.

— Онези хора — каза Джиджи, като посочи групата градинари, които се виждаха в дъното на алеята, образувана от два реда прекрасни чинари, която пресичаше огромната поляна. — Онези хора какво точно вършат?

— Точно какво ли? — усмихна се Били на наивния й въпрос. — Предполагам, че събират паднали листа, поливат, прекопават лехите, скубят плевели, ако някой плевел е имал нахалството да поникне през нощта, изкореняват цветята, на които им е минал сезонът, и засаждат нови.

— Откъде знаят какво да засаждат?

Въпросът на Джиджи беше придружен от поглед, изразяваш искрено любопитство. Тя познаваше живота на растенията само от градските паркове и цветарските магазини.

— Имаме главен градинар, който им казва какво да правят.

Всяка седмица се срещам с него, обикаляме имението и съставяме списък на това, което трябва да се свърши. Работа винаги има. Преди години тази част на Калифорния е била пустиня и ако не се полагат непрекъснати грижи, много бързо ще запустее отново.

При тази мисъл Били потръпна.

— Всяка седмица ли идват тези хора?

— Всъщност… всеки ден.

„А това са само някои от градинарите“ — помисли си Били. Главният градинар, обучен от самия Ръсел Пейдж, и неговият помощник живееха в имението. Други двама отговаряха за оранжерията с орхидеите и за онази, в която се отглеждаха цветя за дома; един човек се занимаваше само с тревните площи, друг идваше редовно да наглежда розовите градини, а две жени се грижеха за цветята в саксии три дена в седмицата. Градините на Били не можеха да бъдат оставени нито ден без интензивно поддържане… Но това трудно можеше да бъде обяснено, особено на Джиджи.