Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 2)

— Разбрах, госпожо Орсини — каза Сара и повдигна с две ръце чорлавата буйна коса на Джиджи, за да види откъде започва вратът й. — Множко е, нали? Да ти е драго да си поиграеш, когато разполагаш с такова изобилие. Всичко може да се направи.

— Днес ще работиш, малката, няма да си играеш — рече Били строго, седнала до фризьорския стол.

Сара я погледна накриво и изскърца със зъби. Полицейското изражение на Били й напомни за собствената й майка. Тя гледаше по същия начин, когато Сара започна да учи занаята, подстригвайки по-малките си сестри. По-досадни бяха само майките на сладките момченца. Сара остави ножицата и половин час вчесва Джиджи по десетки различни начини. Джиджи и Били гледаха като хипнотизирани. Нищо не ги задоволяваше.

— Госпожо Орсини, трябва да я подкъся малко, за да потръгне работата — каза най-накрая Сара. — Да я подкъся и изтъня.

— Сантиметър по сантиметър, Сара, за да не ме изненадаш неприятно.

— Окей.

Тя започна да работи внимателно като скулптор, който дяла мраморен къс. Постепенно се откри вратът на Джиджи. Снежнобял, великолепно изваян врат, прекрасен постамент за главата й. По пода се сипеше коса, която едно девойче моментално подмиташе. Сара час по час мокреше косата на Джиджи и веднага я изсушаваше, за да види какво се е получило. Косата беше вълниста и се налагаше отстрани да бъде леко подвита навън. Сара не беше чувала някой да е излизал в такъв вид от салона на Сасун, тъй като той бе станал известен със строгите си геометрични прически. От друга страна, в момента Видал се намираше на шест хиляди мили оттук, докато ужасната страховита Били Орсини почти й се беше качила на главата.

— Госпожо Орсини, единственият начин да махнем косата от очите на младата дама е да й направим бретон. А трябва и леко да я подвием навън и отстрани, и отзад.

— Точно това си мислех — каза Били и за пръв път се усмихна. — Като на хубавиците от двайсетте години. Като на Луиз Брукс.

— Луиз Брукс ли?

— Едновремешна кинозвезда, играла е само в няколко филма. Прическата й била световноизвестна.

— Така ли? — промърмори Сара с облекчение, тъй като най-сетне беше получила одобрението на Били Орсини, и се наведе над Джиджи.

Беше изнервена. След десет минути привърши подстригването. Зелените очи на Джиджи гледаха изпод високите вежди и изтънения филиран бретон, който разкриваше овалното й чело. Когато тя разтърси глава, косата й се разлюля свободно. Острите й уши ту се появяваха, ту изчезваха. Когато застана неподвижно, косата й продължи да мърда като жива. Всяко подвито кичурче, всеки косъм беше като отделна стреличка, която на светлината изглеждаше още по-светлокестенява.

— Ии — провикна се възторжено Джиджи, — страхотно!… Направо нямам думи. Не мога да повярвам. О, Сара, много ти благодаря!

— За мен това е голямо постижение — гордо каза Сара. — Ще имаш ли нещо против, ако те фотографирам? Искам да изпратя снимката на Видал. Жалко, че не го направих, преди да започна.

— Разбира се, снимай — каза Били и й даде петдесет долара бакшиш.

Джиджи изглеждаше чудесно. Беше се превърнала в същинска фея. Не беше красавица в баналния смисъл на думата, но в нея имаше нещо изключително интригуващо. Приличаше на палава фея, толкова прекрасна и безспорно елегантна, колкото и Били не бе очаквала. Самата елегантност — на шестнайсет години, самата елегантност — последното нещо, което Джиджи беше по време на закуската, самата елегантност — едно от големите, магически, трайни, вродени качества, които не се купуват с пари. Вратът и главата спокойно можеха да отидат на обед в който и да било от най-скъпите ресторанти на света през идните седемдесет години, стига останалата част от Джиджи да бе загърната в коприна. Обед!

— Колко е часът? — попита Били, защото изведнъж се почувствува гладна.

— Почти два — отвърна Сара.

— О, Боже, извинявай, малката — каза Били и й даде още петдесет долара, загдето не се е оплаквала, че й губят времето. — Чао, Сара. И много ти благодаря. Другата седмица може да дойда и ще се оставя да правиш с мен каквото си поискаш.

Били и Джиджи излязоха от салона. Фризьорката беше доволна, тя и бездруго никога не обядваше, но се зарече, че ще се крие, когато я търси Били Орсини. А момичето с удоволствие би подстригвала по всяко време.

— Чувствувам се друг човек, сякаш съм с глава на извънземно — каза Джиджи на Били, след като мълком изядоха по два малки сандвича в потайното барче, скътано зад секция „Подаръци“ на третия етаж на магазин „Сакс“. — Да можеше мама да ме види сега. — Гласът й беше пълен с тъга.