Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 2)

— Иии, страхотно! Значи не бива да остане нито едно паднало листо?

Сега, когато беше решила, че е разбрала всичко, Джиджи се усмихна очарована и възторгната като дете, видяло за пръв път огромен балон с нарисуван на него Мики Маус.

— Точно така. Стараем се тук, в „Холмби Хилс“, да става все по-хубаво и по-хубаво — отговори й Били и си припомни, че е наредила на Джош Хилман, нейния адвокат, да поддържа връзка с всички по-големи търговци на недвижими имоти в града, за да го уведомят своевременно, ако някой от съседите й се кани да продава земята си.

Тя възнамеряваше да изкупи всичко наоколо, да срине къщите и да извика отново господин Пейдж да разшири градините й. Освен удоволствието да живее сред прекрасен парк тези покупки щяха да отдалечат още повече къщата й от имението на собственика на „Плейбой“ Хю Хефнър, разположено в долния край на улицата. Всъщност Били не чуваше какво правят обитателите му, но не й беше приятно да живее на една и съща тясна уличка с него, без да се обгради с възможно най-широкия санитарен пояс, който можеше да се купи.

Докато си говореха, Били разглеждаше Джиджи. Откри, че очите й, които снощи изглеждаха неутрално сиви, всъщност са свежо светлозелени като разпукнала се в ранна пролет пъпка на нюйоркско дърво, преди върху нея да са паднали сажди; тази зеленина в природата трае само ден. Били я помнеше от времето преди омъжването си, когато тя, Джесика и приятелите им се прибираха, залитайки, вкъщи на зазоряване и неочаквано откриваха, че през нощта е дошла пролетта. Но миглите на Джиджи бяха светли и не подчертаваха очите й. Кичурите неподдържана, неподстригана кестенява коса почти ги скриваха. „Първо, подстригване — помисли си Били, започвайки да изброява. — Второ, една светлокафява спирала за мигли. Не ме интересува, че тя е само на шестнайсет години. Престъпно е да не си слага малко грим. След това — дрехите. От главата до петите. Щом Джиджи държи да ходи с дънки и развлечени пуловери, те трябва да са нови или поне нови, които изглеждат вехти точно колкото трябва.“ Били не знаеше защо е толкова сигурна, че дрехите на Джиджи изглеждат зле. За нея тийнейджърките бяха пълна загадка, но тя никога не грешеше в преценките си, когато ставаше дума за дрехи. Беше убедена, че ако мине през площад Тянанмън, ще може безпогрешно да определи коя китайка е сторила нещо тайно, невидимо и може би забранено с униформената си куртка, за да я направи по-привлекателна.

Но всичко това можеше да почака. Били не искаше да се налага на Джиджи, не искаше момичето да почувствува, че външността му има нужда от подобряване. Опита се да се постави на негово място. Джиджи току-що беше загубила майка си и отчаяно се стараеше да не издаде дълбоката си скръб пред когото и да било. Тя изведнъж се бе озовала в атмосферата на впечатляващ лукс. Баща й беше излязъл, без да й каже дори довиждане, оставяйки я с една по-възрастна непозната жена, за която Джиджи знаеше от пресата и телевизията, че е не просто богата, а баснословно богата и известна. Тази известност тя дължеше предимно на богатството си, а не на това, че притежава „Скръпълс“ или че е омъжена за Вито Орсини.

И все пак… и все пак. Изведнъж Били осъзна на кого й прилича Джиджи. На Спайдър Елиът. Той винаги се държеше с нея като с обикновен човек. Беше откровен като Джиджи. Парите й изобщо не го впечатляваха, както не впечатляваха и Джиджи. Сигурна беше, че не я впечатляват. Къщата и градините й харесваха, тя се интересуваше от подробностите, но в никой случай не беше зашеметена. Тя не беше от хората, които вътрешно се изяждат от завист, но се правят, че видяното не ги изненадва. Държането на момичето беше, меко казано, странно.

— Джиджи — се чу Били да казва на малката с изкусителния глас на змията от райската градина, когато предлагала ябълката, — винаги ли си имала такава дълга коса?

Сара, най-известната фризьорка в салона на Видал Сасун в Бевърли Хилс, каза, че с удоволствие ще приеме госпожа Орсини след половин час. Били много добре знаеше, че на всяка друга клиентка би се наложило да чака цяла седмица.

— Боже господи, какво е това чудо?! — попита Сара на лондонски кокни, когато Джиджи седна на стола й.

— Една прекрасна възможност да се изявиш, моето момиче — отсече Били.

Нямаше да позволи някоя от нахалните английски хлапачки, които Видал бе довел от Лондон, да се гаври с Джиджи, както те правеха с половината население на града, и с мъжете, и с жените.

— Искам да придадеш на моята млада приятелка вида, който заслужава, а не да, демонстрираш някоя от твоите или Видаловите теории за подстригването на кученца. Само едно излишно изчанчено клъцване с ножицата, и ще си имаш неприятности.