Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 1)

И Ню Йорк. Да, Ню Йорк. Веднъж преди шест години на един обяд Гери Шуц й бе обяснила защо не е открила клонове на „Бендълс“. Каза й, че в нито един град на Щатите, с изключение на Ню Йорк, няма достатъчно жени, които да разберат и подкрепят подхода на „Бендълс“ към търговията. Подходът на „Скръпълс“ не беше така ограничен и авангарден като на „Бендълс“. Може да се модифицира, да се прекръсти, да се приспособи така, че да подхожда на всеки град, стига и страната, където се намира, да има достатъчно много богати хора.

Били почувства гъдела от възбудата, предизвикана от виденията й, чак във върховете на пръстите си. Всички тези градове, които трябва да се посетят, да се издирят места, да се направят предложения за парцели; сделки, които да се сключат, архитекти, които да се издирят и наемат, дизайнер по вътрешно обзавеждане, консултации, които да се проведат, навиците на местните общества, които да се изучат. Всеки „Скръпълс“ ще бъде уникален, с изключение на връзката му с основния в Бевърли Хилс. Трябваше да се обучат продавачи, да се открият нови снабдители, да се наемат управители на магазини, безкрайни вариации на основната тема „Скръпълс“. Стигат да се запълни един живот. Били потръпна от удоволствие. В миг осъзна как се чувства Вито, когато един нов филм навлезе в подготовка за продукция. Не по-малко обич за нея, а само повече страст към нещо, което няма нищо общо с нея, което по никакъв начин не заплашваше нейното място. О, това е чудесно!

Вито леко я побутна. Тя сякаш бе потънала в някакви мечти, а предстоеше да се обяви наградата за най-добър режисьор. Били веднага се съсредоточи и се изненада от силното напрежение, което я обзе. Толкова много обичаше Фифи. Двамата представящи — господи кой ги избира? — изглеждаха заинтересовани повече от шегите си, при това тъпи, лошо запаметени шеги, и не бързаха да отворят пликовете. Това беше садизъм. Прочитането на петте имена сякаш продължи пет минути. Ритуалното мотаене с плика продължи цяла вечност. Беше ли нормално за двама души да не могат да отворят един плик? Фиорио Хил. Горкият Фифи. Защо ли Вито скочи на крака и… — О, това беше Фифи! Докато наблюдаваше познатата му фигура, почти неузнаваема в елегантното вечерно сако, да се приближава към сцената, Били се почуди дали някога е знаела цялото име на Фифи или бе така погълната от собствените си мисли, че не успя да направи връзката?

Слава богу, още една песен. Почивка. Защо ли не си носеше лист и молив? Не, не, не. Точно това не биваше да прави. Знаеше, че ако в момент на алчна възбуда напише имената на градовете, в които мечтаеше да открие клонове на „Скръпълс“, само след няколко часа ще бъде на телефона, алчно и деспотично ще раздава заповеди на посредници за недвижими имоти, ще нападне предлаганите парцели, жадувайки да започне почти обезумяла, докато очаква да се реализират идеите й. Достатъчно се бе променила, за да избегне всичко това. Мимолетно, но безпощадно към себе си, Били си припомни някои от нещата, които ненаситно бе поглъщала през живота си; някога, много отдавна, това беше храна; след това в Ню Йорк всички онези млади мъже; след срещата с Елис, богатите години на пътешествия, твърде много къщи, купища бижута, когато беше още много млада, тъй че им се насити, още преди да е навършила трийсет; след това дрехи, планини от дрехи, девет десети, от които необлечени; и най-накрая отново мъже, Джейк в басейна, другите в ателието й. Дойде й твърде много и толкова много от него посмляно, преглътнато, без да е сдъвкано. Сега знаеше къде иска да отиде. Дните на неудовлетворяваща алчност бяха свършили, пред нея лежаха дни на разумен, вещ подбор по достойнство. Колко типично по Бостънски. Все пак не бе се откъснала напълно от Бостън.

Били реши да не прави пак грешката на „Скръпълс“ сама, тайно, като самозадоволяваше лакомията си. Просто не е толкова умна. И все пак сигурно притежаваше управленчески умения, за да признае това. Валънтайн и особено Спайдър ще участват във всичко. Те и двамата ще бъдат вицепрезиденти на новите клонове, на новата компания, която ще възникне, с повече дялово участие и на двамата. Кой знае, това дори можеше да излекува Спайдър, каквото и да го мъчеше?

Вито силно я ощипа, като я върна в огромната препълнена зала. Изшептя развълнуван в ухото й:

— Какво по дяволите прави Доли? — и той й посочи Доли, която досега седеше три реда пред тях.

Двойката, която представяше наградата за най-добра второстепенна женска роля, току-що се бе появила на сцената. Те стояха неподвижно, без да говорят, стъписано втренчени към партера на театъра, където Доли Мун се бе изправила и казваше нещо в настъпилата тишина. Един огромен мъж тромаво се суетеше на мястото до нея. Това беше невъобразимо. Може би някакъв вид протест, номерът на Марлон Брандо, само че не така добре премерен? Хората от цялата зала гледаха към Доли, разбрали, че някакво винтче е заяло в добре смазания механизъм на церемонията по награждаването. Това беше моментът на свещеното очакване. Традицията диктуваше, че и тя като всички останали кандидати трябва да стои мирно, със сериозен, зареян поглед, с лице, застинало и тренирано спокойствие, готова фалшиво да се усмихне, когато обявят победителя, или полека да се отдаде на радостта, уж неспособна да повярва. Вместо това тя стоеше права и говореше с доста възбуден тон. Само след секунди режисьорът на Маги я фиксира с миникамера и с микрофон. Публиката в „Дороти Чандлър Павилиън“ не можа да чуе това, което зрителите чуха по телевизията, така че мнозина се изправиха на крака и проточиха вратове към Доли.